Как държавна банка си поръчва разширяване

Коментар на Зорница Славова от Института за пазарна икономика

Тази седмица видяхме как една държавна институция си е поръчала на друга държавна институция да наложи идеята, че държавата трябва да харчи повече пари. Не че това е изненада, предвид изконната склонност на държавата (и администрацията) да се разширява и да се поставя в „уникалната” ситуация на двигател на растежа и добруването на гражданите и бизнеса.

Това виждаме и от поръчаното на БАН изследване от Българската банка за развитие (ББР). Основната теза на доклада е препоръката банката да разшири дейността си и вече да подпомага не само малкия и средния бизнес (както е заложено в целите на банката – чл. 2 от Закона за ББР), а и едрия бизнес, защото той е „гръбнакът на икономиката”. Точният цитат от изследването е: „...трябва да се отчете, че регламентът [законът] до голяма степен ограничава дейността на ББР, като поставя акцента изрично върху подпомагането на малките и средни предприятия”. Предвид явното противоречие на тази препоръка както със закона за ББР, така и със всякакви други анализи, в които се изтъква, че гръбнакът на икономиката са малките и средните предприятия, анализът на БАН изглежда до голяма степен предизвестен, т.е. с предварително заложени изводи.

Всъщност през последните години ББР няколко пъти вече пренебрегва основния си замисъл и стратегията си за развитие и финансира големи компании, част от които са свързани с дискредитирания депутат от ДПС и бизнесмен Делян Пеевски. Сега тази практика би могла да се официализира и разшири, а по думите на председателя на надзорния съвет на ББР „На базата на това изследване банката ще преразгледа стратегията си”. С други думи банката иска да оправдае и узакони протоворечащата на собствения ѝ закон практика на финансиране на големи компании.

Тази промяна на курса на банката ще почива на поръчково (и то без обществена поръчка) изследване, страдащо от редица слабости:

- Изследването не е представително. То обхваща 1 023 български фирми, от които близо 20% (199) са големи, при положение, че в реалността големите фирми представляват 2%. Нещо повече – над 50% от включените в изследването фирми са от сектор „Промишленост” при дял на промишлеността от 20-24% в икономиката през последните години. Тоест, икономистите от БАН тенденциозно са се допитвали до големи фирми и то от сектора на промишлеността, за да получат желания резултат. По-точно – делът на големите фирми е завишен десетократно спрямо реалния им дял в икономиката, а на тези от промишлеността – над двойно. Интересно е и кои са включените фирми, но това остава загадка. Изследването още повече олеква от това, че детайлите на анализа са изведени след проучване сред „18 български граждани”. 18! Тук само ще вметнем, че социологически проучвания с под 1000-1050 души за България не са представителни, а с 18 души не просто не са представителни, ами са си направо смешни.

- Изследването е изкривено и тенденциозно. Така, например, изследването твърди, че инвеститорите бягат от България, въпреки че има 10% корпоративния данък, но не се казва нищо за икономическата криза, корупцията и проблемите в съдебната система, административната тежест, политическата нестабилност и др. вътрешни особености. Допълнително, може би във абсолютно всеки абзац има твърдения, представени като „общоизвестни” и/или „общоприети” без да са доказани или обяснени по някакъв начин.

- Изследването „доказва”, че промишлеността е ключов отрасъл, базирайки се на непопулярен показател (баланс на междуотрасловите връзки), стари данни (2011 г.) и в сравнение единствено с Унгария, представена като развита държава. На базата на това доказателство изследването заключава следното: „Потвърждава се известния факт (който нерядко се забравя или заобикаля), че една съвременна икономика не може да се развива успешно без солидно присъствие на промишлеността” - правописът е запазен, тенденциозните вметки са обяснени в горната подточка. Ако сравнението е с други страни, например Германия (за която трудно може да се твърди, че няма индустрия), се вижда, че делът както на промишлеността, така и на услугите в цялата икономика е по-скоро сходен. Сравнението с Франция (която е развита страна) показва, че делът на промишлеността е по-нисък в сравнение с България, а този на услугите отново е сходен. Само тези две сравнения ясно показват, че за развитието на една страна не може да се съди само по структурата на икономиката ѝ.

А по-лошото тепърва предстои. От цитираното по-горе изявление на председателя на надзорния съвет на ББР разбираме, че въз основа на доклада на БАН се обмислят нови продукти на банката като „втори шанс”, който да осигурява финансиране на проекти, които вече са били отхвърлени при първото си искане за кредит. От това изявление не става ясно доколко тези продукти ще са обвързани с финансирането по европейския план „Юнкер” (което е замислено именно като финансов ресурс за по-рискови проекти, стартиращи фирми и кредитополучатели без история). Ако става въпрос за пари на ББР извън ангажиментите ѝ по плана Юнкер, то тогава тези „нови продукти” са силно притеснителни. Ако даден проект не е намерил финансиране на фона на 22 лицензирани банки в страната и 5 клона на чуждестранни банки, дали е добра идея такова, очевидно по-високорисково финансиране, да се осигурява от държавната банка … с парите на всички данъкоплатци?

Като цяло това е поредният опит на държавата да увеличи така или иначе голямото си участие в икономиката на страната и да легализира отпускането на кредити от ББР на големи компании, което противоречи на закона, с който е създадена. Докладът, с който са подкрепени тези амбиции, е изготвен тенденциозно, за да се изведат удобни заключения, независимо дали отговарят на действителността. Самото упражнение изглежда още по-неуместно на фона на високата конкуренция в банковия сектор, свръхликвидността, падащите лихви и като цяло увеличение на предлагането на кредитиране, особено след успешното преминаване на оценката на банковите активи и стрес тестовете на системата.