На срещата в София в четвъртък лидерите на Европейския съюз и шест страни от Западните Балкани ще се стремят да покажат, че все още са ангажирани един с друг - 15 години след последното такова събиране. За ЕС това означава, че вратата е отворенa за членство. За балканските страни това означава да декларират, че ще предприемат необходимите реформи, за да го постигнат.
Балканите се върнаха в политическия дневен ред на ЕС, тъй като европейските лидери се разтревожиха от влиянието на други сили на южния му фланг, особено на Русия. Миграционната криза през 2015 г., в която стотици хиляди хора влязоха в ЕС през маршрута на Западните Балкани, също така напомни за значението на региона за стабилността на блока, пише в анализ на Politico, цитиран от "Фокус".
Но интензивната дипломация, която доведе до срещата на върха в София, показва колко е трудно да се постигне споразумение между 28-те членки на ЕС по отношение на политиката към своите балкански съседи, които бяха засегнати от войната и гражданските вълнения през 90-те години и все още се сблъскват с проблеми като корупция, слаби демократични институции и нерешени двустранни спорове.
Правителствата на ЕС все още се мъчат да се споразумеят дали да поканят Албания и Македония да започнат преговори за членство на заседанието на Европейския съвет следващия месец, като Франция и Холандия ръководят лагера на скептиците.
В София испанският министър-председател Мариано Рахой ще вечеря с колегите си лидери от ЕС в сряда вечер - но след това ще си замине, защото в срещата участва Косово. Испания е една от петте страни от ЕС, които не признават Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г. Очаква се да присъстват лидерите на другите четири страни, но Косово е особено чувствителен въпрос за Испания, като се има предвид ожесточеното й противопоставяне на сепаратистките движения в рамките на собственото й граници.
Дипломатите от ЕС излязоха с творчески решения за справяне с косовския въпрос. Въпреки че Рахой ще бойкотира срещата на върха, представители на ЕС очакват, че Испания ще бъде представена на някакво ниво и ще одобри окончателната декларация, като текстът ще се отнася по-скоро за "партньори" от Западните Балкани, отколкото за "страни". Сърбия счита Косово за отцепила се провинция - но табелката на Косово на масата ще бъде такава, че да не се разбира статута на територията.
"Форматът на срещата е само по себе си предизвикателство", заяви високопоставен служител на ЕС. "Ние сме особено доволни, че успяхме да изработим декларация, която се подкрепя от всички 28."
Разширяването се съживи
Въпреки че правителствата на ЕС и Европейската комисия се договарят за желание за задълбочаване на отношенията си със Западните Балкани, те тепърва трябва да се споразумеят как да постигнат тази цел. Комисията съживи разширяването като приоритет миналата година и през април препоръча лидерите на ЕС да дадат зелена светлина на преговорите за членство за Македония и Албания. Ако го направят, двете страни ще изравнят по статут със Сърбия и Черна гора в процеса на присъединяване.
От западнобалканската шесторка това ще остави само Косово и Босна и Херцеговина да очакват покана за преговори за членство.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предложи Сърбия и Черна гора да станат членки на ЕС до 2025 г., въпреки че този график се смята за много амбициозен или напълно нереалистичен от много наблюдатели. Комисарят по разширяването Йоханес Хан повтори, че ЕС е изправен пред избор между "износ на стабилност" за Западните Балкани или внос на нестабилност от региона.
Някои правителства обаче са предпазливи да приемат нови членове, които са сред най-бедните в Европа, с политически елит, чийто ангажимент за върховенство на закона и демокрацията често се поставя под въпрос. Те също така се притесняват от реакцията на гласоподавателите в страните си, защото евроскептицизмът и популизмът вече представляват сила на континента и много хора в по-старите държави-членки се притесняват от миграцията, предизвикана от предишните вълни на разширяване.
Четиридесет и седем процента от гражданите на ЕС са против приемането на нови членове, а 42 на сто са за и 11 процента не са решили, според последното проучване на Евробарометър за общественото мнение на ЕС. Опозицията е особено силна в някои от най-големите държави в ЕС - 64% от френските граждани и 63% от германците се противопоставят на разширяването.
Още през 2003 г., когато в Солун се проведе последната среща на върха между ЕС и Западните Балкани, 46% от гражданите на ЕС подкрепиха разширяването, 35% се противопоставиха и 19% не бяха решили. В онези дни ЕС беше съставен от само 15 държави.
"Разширяването за в бъдеще трябва да се заслужи в много по-голяма степен, отколкото беше в миналото", каза дипломат от ЕС. "Не можем да се преструваме, че умората от разширяването не съществува".
Освен скептицизма за перспективите за членство в региона като цяло, както Македония, така и Албания също са изправени пред особени препятствия преди поканата за преговорите за присъединяване. Македония ще трябва да реши дългогодишния спор за името на страната с Гърция, докато Албания е под натиск да покаже, че предприема твърди действия срещу организираната престъпност.
"Сега трябва да се справим с това мнение за нещо специално в нашата ДНК, свързано с престъпността", подчерта албанският премиер Еди Рама в интервю за POLITICO през март.
Меркел е позитивно настроена, а Макрон скептично
Германският канцлер Ангела Меркел се очертава през последните години като адвокат на Западните Балкани и започна серия от срещи, насочени към укрепване на отношенията между страните в региона и приближаването им към ЕС.
Германският министър за Европа Майкъл Рот тази седмица похвали развитието на Албания и Македония, но каза, че Берлин все още не е решил дали да подкрепи началото на преговорите за членство с двете страни. Той отбеляза, че правителството ще се нуждае от подкрепата на Бундестага и също така иска да постигне консенсус с партньорите си от ЕС.
"Ние също така сме в тесен контакт с нашите приятели и съюзници, Франция и други", каза той за POLITICO. "Трябва да представим позиция, която има реален шанс да стане съвместна позиция на 27 или 28 държави-членки".
Рот подчерта, че "започването на преговорите за присъединяване не означава приключване на преговорите", а по-скоро началото на дълъг с години процес, по време на който страните - кандидатки трябва да изпълнят редица политически и икономически критерии.
Париж обаче е скептично настроен да подкрепи разширяването сега. Президентът Еманюел Макрон заяви пред Европейския парламент миналия месец, че ЕС трябва да обмисли приемането на нови членове, само след като реформира фундаментално, по което се работи, като например предложените от него промени в еврозоната, на които засега се противопоставя Германия.
"Не искам Балканите да се обръщат към Турция или Русия, но не искам Европа, която трудно работи с 28 и утре с 27, да реши, че можем да галопираме с30 или 32 по същите правила , каза Макрон.
Официалният представител на Елисейския дворец, който говори за срещата на върха в София, заяви, че отношенията с балканските страни трябва да се съсредоточат не само върху "далечното разширяване" и заяви че въпросът за преговорите за членство на Македония и Албания е преждевременно поставен. Макрон ще се срещне с лидерите на двете страни през следващите дни, добави официалният служител.
Служителят предложи да се помисли за "по-креативни възможности" за отношенията на ЕС с региона. Може би дори по-креативен, отколкото да накараш лидер да одобри текст от срещата на върха, която той бойкотира.
Коментари