Коментар на Иван ФИлчев, публикуван на standartnews.com.
Свободното движение на хора, стоки и капитали е един от основните принципи на Европейския съюз. Поне на хартия е така, защото фактите понякога показват друго. От повече от две седмици недоволството на гръцките фермери подлага крак на основния европейски принцип, но ако съдим по реакцията на Брюксел, то случилото се не е голяма драма. Загубите за българската икономика нарастват с всеки изминал ден. Между 150 и 250 евро на камион са щетите за денонощие на фирмите, чиито тирове висят пред браздата заради блокадата. Някои от шивашките цехове в граничните райони пък дадоха тревожен сигнал, че заради затворената граница, фалитът чука на вратата им.
Брюксел обаче даде да се разбере, че България, за която винаги се повтаря, че е най-бедната страна членка, трябва да се оправя сама с гръцката драма по границата. Европейската комисия уточни, че законодателството в ЕС не ѝ позволява да предприема преки действия или да налага санкции на Гърция заради нарушаването на свободното движение през граничните пунктове. От Брюксел настояха, че София и Атина сами трябва да се оправят в такива случаи. С други думи, еврочиновниците си измиха ръцете и оставиха съседите да се разберат по балкански.
По друг въпрос, отново свързан с граници, Брюксел обаче е на съвсем различно мнение. Става дума за затягането на граничния контрол на Балканите с цел спирането на бежанския поток. Този въпрос обсъждат Полша, Унгария, Чехия и Словакия в рамките на т.нар. Вишеградска четворка, с участието на Македония и България. Тази идея не е по вкуса на Брюксел, а Германия открито протестира срещу плановете на страните от Централна Европа да помогнат на Македония и България да затворят за мигранти границата си с Гърция, включително с изпращане на части на граничната полиция и армията. "Подобни мерки трябва да бъдат договаряни заедно, а не да се предприемат едностранно срещу някоя от страните членки", се посочва в писмо на германския вицеканцлерът Зигмар Габриел и външният министър Франк-Валтер Щайнмайер, разпратено до правителствата в Прага, Будапеща, Варшава и Братислава.
И без тези депеши Бойко Борисов обяви, че е против да се вдига ограда между България и Гърция. Но настоя Брюксел да вземе мерки за по-ефикасна охрана на външните граници на Евросъюза.
В крайна сметка поуката от цялата история е, че ако има нещо, от което Европа най-много страда, то това са двойните стандарти, които самата тя прилага. В теорията понятието двоен морал, двойнствен морал или двойни стандарти, характеризира поведение, при което едни и същи явления, проблеми или провинения, се оценяват по коренно различен начин, в зависимост от собствените интереси. Според някои автори двойният морал невинаги е съзнателен. В повечето случаи е атрибут на лукави и лицемерни хора, групи от хора и общества. В английския и немския език например думата лицемерие почти не се използва.
Затова е добре да припомним как Германия преобърна позицията си за бежанците. Първо канцлерът Меркел отвори широко вратата си за мигрантите, но в един момент разбра, че е подценила размерите на нашествието.
Затова последва призив бежанците да бъдат разпределени във всички страни членки. Което пък предизвика гнева и несъгласието на доста от страните в ЕС.
А иначе относно загубите, които понасят българските превозвачи, производители, търговци и туроператори заради гръцката блокада, Еврокомисията подходи съвсем йезуитски. Като обясни, че "всякакво обезщетение за претърпени щети от дружествата е въпрос, който следва да бъде разглеждан от националните съдилища". Освен това наказателните процедури, предвидени в европейското законодателство, изисквали предприемането на стандартните последователни стъпки, преди въпросът да бъде отнесен към Съда на Евросъюза. Казано с други думи родните тираджии може да чакат "от умрял писмо".
Коментари