Коментар на Андриан Николов от Института за пазарна икономика
По стара българска традиция малко преди изборите управляващите променят Избирателния кодекс така, че да максимизират резултатите си. Този път широката коалиция от всички парламентарно представени партии, с изключение на социалистите, постави под ножа преференциалното гласуване и възможността за пренареждане на партийните листи, а с него – и единственият мажоритарен аспект на настоящата избирателна система. Последните, скоростно внесени и гласувани изменения в електоралното законодателство включваха и поредния епизод (с лек обрат, при това) на сагата около електронното и машинното гласуване.
Без преференции
За външния наблюдател измененията в преференцията дойдоха напълно изневиделица; предишните предложения за промени в Избирателния кодекс по никакъв начин не даваха индикации, че дори се мисли в тази посока. Въпреки че формално възможността за подкрепа на кандидат, различен от водача на листа, не е премахната, при новите правила за пренареждане на листата е необходимо броят на преференциите да надмине квотата за едно място на съответните избори. В зависимост от избирателната активност това означава около 10 хиляди гласа на парламентарни избори и над 120-130 хиляди гласа на изборите за европейски депутати (досега бяха 5-7%, в зависимост от типа избори). Втората граница е по-важна в момента, тъй като следващият вот е именно от този тип.
Формално, тази промяна е продиктувана, заедно с въвеждането на различна номерация за списъка с партиите и кандидатите, от желанието за елиминиране на печално известния феномен „15/15“, който на няколко пъти катапултира кандидати от долния край на листите на партии директно в челото им благодарение на избиратели, които „на сигурно“ зачертават номера на партията навсякъде по бюлетината, където го видят. Впрочем последното обсъждане на изборните правила включваше и доста по-разумното решение на този казус чрез общото премахване на номерациите и запазване само на имената на партиите. Това обаче щеше да се отрази отрицателно на резултатите на няколко от парламентарните партии, част от чиито електорат е полуграмотен или неграмотен. Отделно, щеше да усложни купуването на гласове и съответно беше заклеймено като „скрит образователен ценз“. Другото обяснение, което беше предложено след окончателното приемане на измененията, е, че преференцията представлява форма на „корпоративен или родов“ вот; какво точно означава това обаче не се разбира особено лесно.
В резултат единственият мажоритарен аспект на изборите за европейски и национални депутати, както и за общински съветници на практика се обезсмисля. Оттук насетне, подкрепата за партия означава единствено подкрепа за наредената от нея листа, без редовият избирател да има каквато и да било възможност да се намеси и да я промени. Всъщност преференцията бе един от малкото инструменти, които позволяваха на електората по някакъв начин да обърка плановете на партиите. Новината е лоша и за членовете на самите партии, които имат какво да предложат извън основното течение на партиите си, но не са на „избираемите“ места в листите, тъй като сега те губят възможността си да изтласкат лансираните от ръководството си кандидати. В по-дългосрочен план, промяната най-вероятно ще доведе до допълнителна консолидация на партийната система, затруднявайки възможността в рамките на самите партии да се появяват алтернативи на политиките на партийното им ръководство. Вече такива могат да дойдат само отвън, от нови политически субекти, а опитът от последните няколко години не е особено обнадеждаващ що се отнася до успеха и жизнеспособността на такива. Не е изключено и избирателите, лишени от възможността по смислен начин да подкрепят любимите си кандидати назад в листите, допълнително да загубят интерес към участие в демократичния процес.
Възможности за реформа
Към момента на писането на настоящия текст елиминирането на преференцията в досегашната ѝ форма вече е факт и затова няма повече смисъл да повтаряме аргументите в нейна защита - битката е загубена. Предвид това струва си по-скоро да предложим на опозицията (или друг желаещ) няколко възможности за нейното връщане в нова форма, която да засили присъствалия досега мажоритарен аспект на избирателната ни система и дори да даде повече власт в ръцете на избирателя. Това може да се случи поне по няколко начина:
1) Свободно подреждане на листа – това е екстремният вариант, при който партиите осигуряват единствено списък с кандидати, а избирателите сами подреждат собствена листа, независимо от партийната принадлежност на избраните кандидати. Вероятно това е най-сложният подход, който изисква най-високото равнище на информираност и политическа култура от избирателите, но пък им дава най-голяма власт в определянето на окончателния състав на народното събрание. Тук личностите на кандидатите, техните виждания и ценности са по-важни от партийната политика, а изграждането на коалиции още преди изборите и правилното им комуникиране към избирателя е ключово за електоралния успех.
2) Подреждане в рамките на една партия – тук избирателите са ограничени в рамките на предложените от една партия кандидати, но пък подреждането на кандидатите зависи изцяло от избирателя. Въпреки че възможността за избор е по-малка, популярността и личността на кандидатите отново доминира над партията, което може да доведе до изненади и позволява на привлекателни политици в рамките на партиите да се изявят.
3) Точкуване (в различните му варианти) - вместо да бъде натоварен с подреждането на цялата листа, което хич не е лека задача, избирателят дава различна тежест на няколко от предпочитаните си кандидати. Това до голяма степен напомня на ползваната досега у нас система, но вместо една преференция избирателят дава няколко.
Всеки един от тези варианти би бил за предпочитане пред липсата на преференциален елемент в чисто пропорционалната ни система. Всеки от тях би наградил над това, което имахме досега като преференция. Всеки един от тях би натрупал точки в очите на избирателя, който цени своя глас, за партията, която го постави на масата.
Още няколко думи
Настоящият текст е прекалено кратък, за да обхване всичко случило се с Избирателния кодекс последните няколко дни. Вкратце, можем да кажем че повечето решения - отхвърлянето на идеите за видеонаблюдение в секциите, за образователни изисквания за членовете на комисиите и за създаване на регистър на избирателите не са в полза на откритата и честна демокрация. Изненадващото решение за де факто елиминиране на преференцията обаче бледнее пред всички тях.
Коментари