Близо 960-те жители на българското селце Бръщен, сгушено в горите и хълмовете край гръцката граница, обикновено не обръщат особено внимание на международната политика. Но смутът около Brexit тук е осезаем, защото най-големият работодател в Бръщен е една ферма намираща се на близо 2 500 км. от дома, в британското графство Кент.
Всяка пролет поне 350 човека напускат домовете си, за да берат плодове във ферма Оакден, твърди кметът на Бръщен Кемил Кочаков. Селцето е било трансформирано, благодарение на парите, които са изпратени у дома, пише в свой материал AFP, предава БГНЕС.
Но тазгодишното заминаване съвпадаше с датата, на която Великобритания трябваше да напусне ЕС.
„Всички са притеснени”, казва 29-годишната Емине Караяланска в кафене в центъра на селото.
Тя е завършила публична администрация в Софийски Университет и се е подготвяла да замине и тази година въпреки несигурността.
„Ние гледаме телевизия и слушаме новините през цялото време, за да разберем какво ще се случи, защото това засяга нас”, казва тя.
Емоционална реакция
Въпреки това кризата свързана с Brexit ще завърши и тя ще се отрази и на собственика на фермата в Кент – Тим Чеймбърс.
В последните две десетилетия все повече и повече българи идват да работят за него, като много от тях се набират в Бръщен от уста на уста. През лятото във фермата работят 1400 човека, като малко над 1000 от тях са българи.
Въпреки първоначалното „емоционално усещане… че Великобритания вече не е гостоприемно място” след референдума през 2016 г. , Чеймбърс казва, че много от тях продължават да идват.
Парите, които те са изкарали на неговото поле, продължават да се връщат в Бръщен, като в селото се наблюдават много реновирани къщи, които се отличават с блестящите си стени.
Колите с десен волан, които са закупени от Великобритания, може да бъдат забелязани по улиците на Бръщен, както и друго още по-необичайно нещо за българската провинция – деца. Заплатите от Кент са окуражили много двойки да създадат семейства и да предпазят училището от закриване.
„През 2000 г. и 2001 г. имаше само по едно дете родено в Бръщен, но през 2015 г. имахме родени 15 деца, а през 2016 г. още 14 деца – данните сами говорят за себе си”, казва кметът Кочаков.
Докато хората от селото отиват да работят за лятото, децата биват оставени най-често при бабите или други роднини.
Паричните преводи от българи, работещи в чужбина представляват най-големия дял на чуждестранни инвестиции, които се вливат в страната, около 1.1 милиарда евро годишно.
„Никаква идея”
Първият работник от Бръщен, дошъл в Кент преди 19 години, е бил Салих Ходжуков. Сега той е мениджър във фермата и казва, че работниците мигранти са критични за успеха на бизнеса.
„Ще бъде тъжно ако ги изгубим, но… ние сме безсилни”, казва той.
Вероятно изненадващо, Чеймбърс всъщност е гласувал „за” излизане от ЕС по време на референдума през 2016 г. „Не гласувах непременно спрямо моето собствено положение. Смятах, че ЕС е геополитическа организация, която се разпада”, каза той.
Чеймбърс не смята, че излизането без сделка може да бъде „нерешим проблем”, но казва, че правителството трябва да разшири програмата си за даване на визи на сезонни работници, като към момента са предвидени само 2 500 места.
Британските фермери подчертаха, че програмата не може да задоволи настоящата нужда от чуждестранни работници, тъй като много ферми са увеличили производството си.
Предстоящото падане на паунда също така ще направи по-трудно набирането на работници, казва Чеймбърс.
Противно на стереотипа на анти имигрантския гласоподавател, Чеймбърс всъщност хвали етиката, която българските работници са донесли във фермата и се оплаква от очевидното нежелание на министерството на вътрешните работи да подкрепи по-либералния режим за мигрантите след Brexit.
Колкото до това кой е най-добрият начин страната да върви напред, той казва – „Нямам никаква идея”. Въпреки че казва, че „не е изплашен от излизане без сделка”, той добавя „ако останем, аз няма да плача. Каквото, такова.”
Обратно в Бръщен има стоицизъм за това какво може да донесе британската политическа драма.
Много от тях преценяват какви са възможностите за работа в другите страни членки на ЕС, ако стане по-трудно да се работи във Великобритания.
„Ако работим тук (в България) ние няма да можем да издържаме семействата си”, казва 53 годишния Сафет Джурелов, чиито билети за Кент тази година са били запазени за първоначалната дата на Brexit – 29 март.
„Само чуваме, че ще има промени, но нищо конкретно досега. Ние работим на полето и това няма да се промени”, казва той.
Коментари