Законопроекта за общественото здраве, станал по-известен като данък " вредни храни" ще навреди на хранителната индустрия и в същото време няма да генерира очакваните позитивни ефекти. Това се казва в становище на Сдружението за модерна търговия (СМТ) във връзка с предложението на Министерство на здравеопазването за въвеждането на данък за продуктите, които имат добавена захар, много сол и т.н.
Сдружението за модерна търговия представлява 11 от най-големите търговски вериги.
Според организацията хазната и потребителите ще загубят, като печеливши ще се окажат сивият сектор и корупцията. Както показват и анализите на инициаторите на предложението, новият данък ще доведе до повишаване на цените на редица хранителни продукти, които са част от ежедневното меню на хиляди българи с по-ниска покупателна способност, казват от СМТ. Според тях при непроменени доходи е нормално хората да потърсят тези храни на по-ниски цени. Това означава, че ще купуват от производители в „сивия“ сектор, които поради неплащане на данъци и осигуровки имат ценово предимство от поне 30%. Логичният ефект ще е по-малко приходи за хазната, смятат от Сдружението.
Така се е случило в Унгария – една от малкото европейски страни, въвели подобен данък, където резултатът е далече от очаквания, обясняват от организацията. Според проучване на Pricewaterhouse Coopers, облагането на определени храни е довело до „посивяване” на сектора с около 10%, а загубата на приходи от ДДС се оценява на 25,6 млн. евро.
Данъкът изкривява пазара на храни и ограничава свободния избор на потребителите като дискриминационно се опитва да контролира тяхното поведение в противоречие с принципите на пазарната икономика. В този смисъл той влошава бизнес средата и ще има вредни последици върху инвестиционната активност, което ще ограничи икономическия растеж и оттам приходите в държавния бюджет, се казва още в становището на Сдружението за модерна търговия.
От там казват още, че допълнителен негативен ефект ще бъде закриването на работни места поради намалените продажби, най-вече в малки и средни предприятия. В този смисъл новият данък ще бъде пореден удар върху работещите „на светло” български производители. според СМТ данъкът е труден за администриране и ще увеличи значително разходите в държавния бюджет и ще стимулира корупцията.
Опитът в държави, въвели подобно данъчно облагане, показва че то е неуспешно, не е довело до очакваните резултати, не само от фискална, но и от здравословна гледна точка. Например, в Дания такъв данък е въведен през 2011 г. и е отменен през 2013 г. тъй като очакваните резултати не са били постигнати. Освен че потребителите не са променили хранителните си навици, ръстът на цените на базови продукти като маргарин и масло е довел до поскъпването на много други стоки, в чието производство те се влагат, се казва в позицията.
Проектът за „Данък за общественото здраве” е поредният пример за опит за законодателни промени без обществен дебат, в които липсват ясни критерии и оценка на въздействието. Например, механизмите за определяне на това кои храни са „вредни” са неясни и непрозрачни, смята от Сдружението за модерна политика.
Отделен въпрос е как хранителен продукт, който отговаря на българските и европейски стандарти, може да бъде определян като „вреден” и да бъде облаган с допълнителни налози. Категоричната позиция на Сдружението за модерна търговия е, че в магазините у нас не се продават „вредни храни” и това се следи от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). Освен това, стриктно се прилагат и изискванията на ЕС за етикетиране, всеки потребител разполага с цялата информация за състава на даден продукт и може сам да прецени дали да го закупи или не.
На заден план остава важната тема за конкуренцията в здравното осигуряване. Докато там има монопол на една здравна каса, не можем да очакваме ефективно използване на разходите за здраве – парите винаги ще са недостатъчни, а здравната услуга ще е с лошо качество, казват в позицията си от СМТ.
Във връзка с предложението за въвеждане на новия данък, изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев заяви: „Не допълнителното данъчно облагане, а информираният избор ще помогне за изграждането на по-добри хранителни навици у хората. За това са необходими две условия: потребителите да знаят кои храни са здравословни и какво купуват. По отношение на информацията, в България се прилагат изискванията на ЕС за етикетиране. Сега остава да работим още по-активно за образоване на хората.”
Министерство на икономиката се ангажира да направи оценка на въздействието върху икономиката на Законопроекта за общественото здраве преди внасянето му в Министерски съвет, за да се прецени ефектът от прилагането му. Това съобщи в края на октомври министърът на икономиката Божидар Лукарски след срещна днес с представители на големи компании и бизнес организации от хранително-вкусовата промишленост.
Коментари