Не намерихме основание и доказателства да твърдим, че има картел на пазара на горива на дребно в България. Ценовият паралелизъм не е наказуем. Това, в общи линии, казаха от КЗК в коментар за решението си от средата на седмицата, че картел няма, но шест вериги бензиностанции (Лукойл България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД) трябва да ограничат говоренето за търговски данни.
Защо се случи така, че КЗК не взе решение, че картел има? Ето какво казаха от комисията в отговори на няколко въпроса на Expert.bg и Actualno.com:
Уплашихте ли се, че представените доказателства в рамките на 110 страници от производството няма да издържат пред съда и не е ли доказателство за възможен картел точният цитат от приложен имейл на г-н Румен Желязков, директор на "НИС Петрол": "Основният ценообразуващ фактор са цените на горивата"?
КЗК: Става въпрос за олигополен пазар и за уеднаквяване на цените. При условията на олигополния пазар участниците нямат свободата да определят различни цени от цената на пазарния лидер (бел. ред. - за пазарен лидер специално на пазара на едро беше посочен „Лукойл“) и да имат собствена автономна политика.
Защо участниците нямат тази свобода? Какво им пречи?
КЗК: Защото ще бъдат извадени от пазара. Има обективни икономически данни, които посочват как се формира цената. Това са акцизи, ставки, ДДС, производствена цена и т.н. Компаниите не могат да излязат извън цената, която е зададена от пазарния лидер.
Как не могат, като има хора, които в момента продават с по 10% по-ниско (бел. ред. - Веселин Марешки)?
КЗК: Ценовият паралелизъм не представлява съгласуваност в посока на картел. Въпреки нашето желание, не можахме да съберем такива доказателства, че заради обмяната на търговска информация има реални действия от икономическите контрагенти.
В решението на КЗК са цитирани четири мерки, които разследваните шест вериги бензиностанции трябва да изпълняват. Как ще става това – ще следите Facebook профилите, Viber, Skype на служителите, телефоните ли ще им подслушвате, за да разберете дали си споделят конфиденциална търговска информация? Как ще приложите контрол – към ДАНС ли ще се обърнете?
КЗК: Когато има такива мерки, те са в регламент номер 1 от 2003 година на Европейския съюз, който е транспониран в Закона за защита на конкуренцията (КЗК). Мерките са два вида – структурни и поведенчески. Това са нормални мерки. Ако погледнете решенията на ЕК, включително и решението за „Газпром“ (бел. ред. - по това решение руската компания изрично обеща прозрачни доставни цени за природния газ, както и възможност клиентите в Европа, включително българските, да предоговорят цените), което фактически страните още имат време да коментират, става въпрос за предложени от предприятията мерки, но са одобрени с акт на комисията.
Казвате какви са мерките, а искаме да разберем как ще се осъществява контрол дали се спазва изпълнението на тези мерки?
КЗК: Както контролираме и когато сме дали разрешение за концентрация с условия, по този начин ще контролираме и тези мерки. Това означава, че страните по нашето решение до 30 дни ще представят доклад по какъв начин тези мерки ще ги въведат във вътрешни актове и КЗК, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (КЗК) – възможност да проверява по собствена инициатива дали тези мерки се включват във вид на вътрешно ведомствени документи на съответната компания. При условие, че констатираме нарушаване на ангажимента, КЗК е в правото си да се самосезира и да наложи санкция.
Каква би била санкцията?
КЗК: Санкцията е по чл. 101 от ЗЗК – имуществена (бел. ред. - в случая може би се имаше предвид чл. 100, където е записано, че размерът се определя по методика, публикувана на страницата на КЗК в интернет)
От КЗК изрично уточниха, че Комисията за защита на потребителите (КЗП) трябва да каже дали цените на горивата на дребно ощетяват потребителите.
Коментари