Преди двайсетина години дебеловратият човешки пейзаж нахлу по черноморското крайбрежие и го задуши с мутробарок и чалготеки. Оцапан бе дори уникалният Несебър. И ако сега не успеем да го поизчистим, ще го загубим, предупреждава Мариела Иванова в Дойче веле.
До дни предстои пускането на цяла линия от софийското метро, а заедно с нея ще отвори врати и почти завършеният подземен музей. Очакванията към него са големи, пък и непрекъснато се нагнетяват с все по-зачестяващите разходки на български министри, придружаващи високопоставени европейски чиновници. От пространните очерци в медиите узнаваме, че освен цял подземен град пред погледите ни ще се разкрият и над трийсет гробници. Архитект Китов споделя виждането, че този уникален комплекс би могъл да се превърне в част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
Но преди това да се случи в едно необозримо бъдеще нека обърнем поглед към настоящата заплаха Несебър да влезе в листата на световното наследство в опасност. Предупреждението дойде през 2010 година. Тъкмо в нея есен в продължение на седмица всеки ден обикалях стария островен град и се удивлявах на недалновидността, с която жителите и управата му се отнасят към безценните си притежания и невероятно наследство. Посетих го и тази пролет извън туристическия сезон и в почти призрачната му пустота и некомерсиална застиналост успях да се порадвам на истинската му, незасенчена от сергии, павилиони и ширпотреба прелест.
Нашествието на дебеловратите
Старинен град Несебър влиза в Списъка на световното наследство през 1983 година, когато е призната неговата „извънредна универсална стойност". Но през 2010 година 34-та сесия на Комитета за световно наследство прави една много тревожна констатация за „тежки изменения, дължащи се на неприемливо развитие на градската тъкан, които са заплаха за универсалната стойност, целостта и автентичността на ценността". Комитетът предупреждава, че съществува риск Несебър да влезе в Списъка на световното наследство в опасност, което може да бъде прелюдия към неговото изключване от Световното наследство.
Аз, редовата пристрастна българска гражданка, бих описала картината с други изразни средства: след промяната българската държава абдикира внезапно и рязко от основните си задължения, всеки бе оставен сам на себе си, а всички заедно - на мутрите и дивашкото първоначално натрупване на капитал. Вече сме позабравили как дебеловратият човешки пейзаж нахлу по черноморското крайбрежие и го превзе с бой, задуши го с наркотици и мутробарок, оцапа го с разстрели и чалготеки. Е, и по каква причина точно старият Несебър трябваше и можеше да избегне тази всеобща участ - естествено, не я и избегна.
Умеем ли да ценим миналото си?
Пътьом и оцелявайки в жестокостта на съществуването хората търсеха пролуки за малък бизнес и всевъзможни поминъци на ръба на закона, и така полека се заотказваха от важните и големи ценности, от правилата, които са валидни за едни и арогантно се прекрачват от други. Някои от тях стигнаха дори до там, че през 2010 г. подписаха петиция Несебър да излезе от Списъка на световното наследство (впрочем, прецедент в световен мащаб).
Какъв е изходът? Комитетът за световно наследство категорично изисква от държавата в началото на 2013 г. да представи в ЮНЕСКО „План за управление", който да предложи стратегия за опазване и развитие на Несебър. През миналата година Планът е възложен от община Несебър на Националния институт за културно наследство. Екипът се ръководи от прочутия архитект проф. Тодор Кръстев, експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС, участвал в над 20 мисии по Световното наследство - в Берлин, Санкт Петербург, Авиньон, Будапеща, Котор, Киев и др. Прeди месец Планът бе представен на бурно обществено обсъждане с гражданите на Несебър.
Уникално българско
В разговора ни проф. Кръстев споделя: „Това е първият по рода си у нас план за опазване и управление, който би могъл да покаже пътя за възраждане и на други български исторически градове. От миналата година водим труден диалог с местното население, защото според нас то трябва да има централна роля в този процес. Трябва да разберем местните хора: сега те търпят само забрани и ограничения от факта, че живеят в една Световна ценност, която трябва да се опазва по строги правила. Те трябва да получат стимули и обществена подкрепа. Тогава с тяхното активно участие и въображение Старият град ще покаже своите традиции, идентичност и уникална духовна история, ще се превърне в притегателен център на световен културен туризъм. Това ще осигури качеството на живот и благоденствието на местните жители. Община Несебър подкрепя тази стратегия", казва проф. Кръстев и продължава:
Дори ако се стигне дотам, че за Несебър бъде приет специален закон, какви са гаранциите, че той ще бъде спазван?
„Съвременната система за опазване на културното наследство представлява мрежа от партньори, в която влизат държавата, общината, местните граждани и бизнесът", обобщава проф. Кръстев и завършва с предложението на Плана да бъде приет специален закон за Несебър, тъй като той е единственият исторически град в България, който е Световно наследство и едновременно жив град. Опазването му трябва да бъде национална кауза и държавен приоритет. Така държавата ще покаже на света, че не само притежава уникални ценности, но и умее да ги опазва.
Въпроси във въздуха
Тъй като изпитвам неудобство да задам няколко простички и наивни въпроса на проф. Кръстев, които предполагам вълнуват не само мен, си позволявам да ги задам безадресно, да ги оставя да си висят във въздуха: да си представим, че бъде приет специален закон за Несебър, то какви са гаранциите, че ще бъде спазван от местните мастити и по-малко мастити подземни босове? Още не са изстинали оръжията от онзиденшната престрелка между бандите на Каратиста и Очите, още оперират пострадалите. Как жителите на стария Несебър и туристите ще бъдат защитени от рекета и угрозата на гангстерите? Как ще бъдат "разопаковани" къщите от дървените търговски сандъци и безбройните рекламни пана? С какъв поминък ще бъде заменено рентиерството?
Коментари