Пътуването с влак в България съвсем не прилича на разходка в парка, пише Euronews в материал за европейския железопътен транспорт, озаглавен "Къде в Европа пътуването с железниците е кошмар?"
От високоскоростните железници на Франция до допотопнитe влакове с дървени пейки от съветско време на Молдова, железопътната мрежа в Европа е демонстрация на различни стандарти, отбелязва медията.
Ситуацията е особено лоша на Балканите, твърди Euronews, цитирайки доклад на Световния икономически форум, класиращ услугите по честота, точност, бързина и цена.
Сред страните-членки на ЕС, България, Румъния, Словения и Гърция са с най-лошите железопътни услуги, според Европейската комисия, докато най-добрите услуги са в Холандия, Финландия, Германия и Испания.
"В Албания нито един пътнически влак не се движи между ноември 2019 г. и началото на февруари поради липса на средства за закупуване на локомотивно гориво. Държавната железопътна компания HSH дори не е уведомила официално за спирането на обслужването на пътници", твърди докладът.
Изследването на Световния икономически форум дава на Албания 1,2 точки от седем възможни, непосредствено зад Сърбия, а Босна и Херцеговина и Северна Македония имат по 2.
Броят на инцидентите и съобщенията за наранявания също е най-голям на изток. Всички държави от Централна и Източна държава имат по-високи проценти от средните за ЕС, сочи последният доклад на Агенцията за железопътния транспорт на Европейския съюз.
Отново в България, както и в Унгария, броят на инцидентите е 3 пъти по-голям от другаде. В Румъния и Естония той е 5 пъти повече от средното за ЕС.
"В България например има влак само три пъти седмично между градовете Кюстендил и Гюешево. Това отнема 1 час и 40 минути. Лошото състояние на инфраструктурата позволява на влаковете да пътуват с максимална скорост от само 25 км/ч, намалявайки до 15 км/ч в определени участъци", съобщава публикацията.
По-нататъшния фокус на текста попада върху влаковете на около 700 км на север - от Орадея до Арад - една от хилядите регионални услуги на румънската железопътна мрежа.
"Пътуващите през пасища в селски участъци влакове са предвоенни реликви от 1937 г., които в повечето западноевропейски страни ще бъдат в музей или използвани само за туристически линии", твърди статията.
Тя цитира данни на финансовия портал profit.ro, според които румънските железници са натрупали 4,5 млн. минути закъснение само през 2017 г. - равняващи се на 8,6 години. Около 53 млн. пътници са пътували с влак в страната през миналата година, според Международния съюз на железниците.
"В страни като България или Румъния влакове втора или трета ръка, които са изхвърлени в началото на 2000-та от френската, английската, немската или датската железопътна мрежа, са част от ежедневния транспорт", посочва текстът.
Но извън границите на съюза ситуацията се влошава още повече.
Машинистът от Дуръс, Албания, на име Валон, казва пред Euronews, че всеки влак е вандализиран и затова някои вагони нямат светлина и прозорците са счупени, след като върху тях са хвърлени камъни. "Локомотивите също се разпадат", продължава той и посочва фаровете. "Те крадат и крушките на фаровете."
Публикацията продължава с бедственото положение в някои други страни.
В Молдова старите машини от съветско време се използват заедно с вагони от 60-те години, в които пътниците седят на дървени пейки.
В Босна и Херцеговина някои минни инсталации всеки ден придвижват въглища с парни локомотиви от 1942 г.
Услугите за междуградски пътувания не се справят много по-добре. През последното десетилетие влаковете, които свързваха Сараево с Белград, Загреб или Будапеща, бяха отменени, посочва информацията.
Промяната идва
Но промяната идва. Вече се работи за модернизиране на инфраструктурата благодарение на средствата на ЕС. Целта е тези мрежи да се приведат в съответствие с европейските стандарти, така че влаковете да могат да вдигат до 160 км/ч в някои части.
В Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина вече има нов китайски, руски и испански инвентар, който да се интегрира във флота от локомотиви и вагони.
Тези модернизации обаче са от полза най-вече за основните пътни артерии в ЕС, целящи да укрепят трансевропейската транспортна мрежа и да компенсират пропуските в безопасността и скоростта в останалата част от блока.
"Пътниците, които живеят далеч от тези основни артерии, обаче вероятно ще продължат да пътуват във влакове с отворени врати или такива от следвоенния период", завършва публикацията не дотам обнадеждаващо.
Коментари