Испанските власти искат да сложат край на изтощителното за гражданите дълго работно време и това може да доведе до връщане на часовниците с час назад, към часовата зона на Лондон.
Министърът на труда Фатима Банес в понеделник обеща да осигури „национална договореност” за привеждане на работния ден в съответствие с практиката в останалата част от Европа, предаде AFP.
„Желанието ни е работният ден да приключва в 18 часа и за да го постигнем, ще работим за постигане на споразумение между представителите на работодателите и синдикатите”, каза министърът пред парламента
Въпреки че работното време в Испания варира, обичайно работният ден започва в 9 часа и продължава до 19:20 часа вечер или дори по-късно, като в ранния следобед има поне двучасова почивка за обяд.
Дългата обедна почивка се използваше от повечето испанци за отиване до вкъщи и кратка дрямка – сиеста, след като се нахранят. Но проучванията, поне в големите градове, сочат, че хората живеят далече от работното си място и не им остава време да си отидат до вкъщи и да се върнат без да закъснеят.
На практика повечето служители се връщат на работа към 17 часа, когато колегите им в Германия и други северно европейски държави вече се готвят да си тръгват.
За да обслужват работещите испанци, малки магазини работят до 21 часа, вечерята се сервира късно, а най-гледаните телевизионни програми продължават до 24 ч.
Един на четирима испанци си ляга след полунощ, сочи проучване на Центъра за социологически изследвания. Тъй като спят по-малко от останалите европейци, испанците не са достатъчно концентрирани по време на работа, нито достатъчно продуктивни, инцидентите са по-чести, казва проф. Нурия Чинчила – директор на Националния център за труда и семейството.
Дневният им режим се отразява и на семейния им живот – хората нямат достатъчно деца нито сила да се грижат за тях. Раждаемостта в страната е на предпоследно място в ЕС, а броят на децата, отпадащи от училище, е много висок.
Противно на общоприетото гледище, културните особености не са причина за чудатата динамика на работния ден в Испания, казва Джос Колинс – белгийски предприемач, който е изследвал проблема по поръчка на Националната комисия за оптимизиране на работното време и го представи пред парламента.
Колинс изтъква, че спецификата е започнала да се оформя след испанската гражданска война (1936-39), когато много хора били принудени да работят на две места, за да свържат двата края – на едно място до 15 ч. и на друго – след това.
През 30-те години испанците са обядвали по-рано – в 13 ч., и са вечеряли в 19.30 ч. През 1940 г. генерал Франко мести Испания в часовия пояс на Централна Европа. Това означава, че Мадрид е с час напред от Лондон, но е в една часова зона с Варшава, която е на 2000 км по на изток.
В резултат слънцето изгрява и залязва по-късно в Испания, което влияе на навиците на хората.
Министър Банес заяви, че правителството ще проучи какви ще са последиците от връщане към часовата зона на Лондон, което Португалия вече направи.
Предстои работодатели и синдикати да се договорят как точно да бъде променен работният ден, за да не се стигне единствено до това хората да работят извънредно след работа.
Коментари