Призивът за икономика без държавна намеса „laissez-faire” е анатемосан в съвременните икономически доктрини, а засилващата се такава все повече напомня за сянката на „гнилия” уж социализъм.
Петър Пешев от инвестиционния посредник Бул Тренд Брокеридж разглежда синхрона в динамиката на доходите в развитите страни и дефицитно правителствено харчене
През последните две десетилетия богатите държави ставаха все по-добро място за живеене - нивото на доходите, качеството и обхвата на публичните услуги постоянно се подобряваха, като че ли икономиките на най-развитите страни бяха някакво перпетум мобиле.
В периода 1991-2011 г. икономиките на САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, еврозоната, и редица развити страни регистрираха високи темпове на икономически растеж и достигнаха до нива на доходи и благосъстояние, невиждани досега в човешката история.
Растежът и доходите бяха финансирани в немалка степен от дефицитното харчене на правителствата, превъплатено в различни програми за стимулиране на инвестициите, потреблението, заетостта и доходите.
В годините след 2007-ма година обаче на правителствата в развития свят им е все по-трудно да постигат икономически растеж, въпреки превишението на бюджетните разходи над приходите с трилиони долари.
В трите години от 2009 г. до 2011 г. отрицателното бюджетно салдо в САЩ, Япония и Великобритания е 10% от БВП средногодишно, а за страните от еврозоната - средно около 6%. Ако въпросните страни и ЕС се стремяха към бюджетен излишък или балансирано бюджетно салдо, то през трите години от 2009 до 2011г. икономическата депресия не им мърдаше, а оттам и на целия свят.
През разглеждания 21 годишен период трудно се намират повече от две години с бюджетни излишъци за всяка от изброените страни и ЕС, пък било то и минимални. Средният бюджетен дефицит превишава средния темп на икономически ръст през разглеждания период, което е причината за високата публична задлъжнялост в момента. Тя често е около 90-100% от БВП за изброените страни и ЕС, а за Япония в частност е в размер на фрапиращите 230 % от БВП.
Очевидно богатите икономики се задъхват и трудно удържат постигнатото на фона на по-конкурентните икономики на Китай, „икономическите тигри” от Югоизточна Азия, и отчасти на зависимите от суровинен експорт Русия и Бразилия. За да не се изгуби завоюваното ниво на богатство и благосъстояние, са необходими конкретни мерки за насърчаване на растежа и заетостта, рецепта обаче няма, а досегашните методи очевидно не работят.
Мерките за растеж и заетост разбира се, че ще минат през призмата на дефицитно харчене, финансирано с дълг чрез капиталовите пазари, които от своя страна се държат ликвидни и спокойни, благодарение на програмите по изкупване на активи, прилагани от ФЕД, ЕЦБ, централните банки на Япония и Великобритания.
Ако правителствата в разглежданите развити държави минат на икономии, то ги следва съдбата на Гърция и Испания, изразяваща се в над 20% норма на безработица и постоянно плъзгане по рецесионната спирала. При висока безработица и социална несигурност е възможно появата на такива крайни политически движения, които да доведат до разпада на цели държави или икономически и парични блокове.
Въпросът е, че пазарните участници не се чувстват комфортно при високите нива на публична задлъжнялост и започват да атакуват една по една богатите държави, като започнаха с най-слабите звена, първо - Гърция, Португалия, Ирландия, после - Италия и Испания, а сега - Франция.
Разпродажбата на правителствени облигации, води до поскъпване на финансирането с дълг и оскъпяване на рефинансирането на стари дългове. Засега ситуацията е контролируем, благодарение най-вече на централните банки, но пазарите не могат вечно да останат ирационални и да вярват на правителства, които годишно харчат 10% от БВП повече отколкото събират като приход.
Въпросът защо България трябва да се придържа към ниско дефицитна и ниско дългова диета е съвсем резонен, особено след като фискално недисциплинираните от десетилетия богати държави увеличават доходите си и ни „бият” по-редица показатели за качество на живот.
Отговорът обаче не е лесен.
Първо, България няма този евтин достъп до капиталовите пазари, второ - няма централна банка, която да монетаризира активи (с подобна на България съдба са повечето малки страни, извън парични съюзи), трето - твърде дълъг период се стремяхме към „laissez-faire” слогана, без провеждането на целенасочена политика за трансформиране на икономиката на България в такава на знанието, високите технологии, и висока заетост.
Доказано научно е, че разходите за инфраструктура и образование, направени от правителството се възвръщат многократно.
Механичното дефицитно харчене и трупане на дълг няма да ни отведе до по-добро място от сегашното. Конкретни икономически политики за растеж са ни необходими, било то чрез стимулиране на експорта, било то чрез политики по заместване на импорта, било то чрез дотиране на създаването на работни места, които генерират висока добавена стойност, или пък било то чрез вдигане качеството на образованието или комбинация от тях.
Дали високите доходи са причина за бюджетния дефицит или обратно, или пък икономическият растеж в развитите страни е причинен от бюджетния дефицит и обратно може да бъде доказано само след сложен иконометричен анализ.
Спокойно може да заключим, че високите доходи вървят ръка за ръка с бюджетния дефицит.
Коментари