Всеки ден сме заливани с поредните апокалиптични картини и прогнози за Стария континент. Малцина обаче са наясно – какво причини дълговата криза, и как Европа остави проблемите да ескалират до настоящото критично ниво?
Разбираем отговор на този въпрос дава британската информационна агенция ВВС.
Държавите от еврозоната приеха нов „фискален съюз”
Предимно по настояване на Германия, държавите от Монетарния съюз са на път да ратифицират нов сбор от по-строги правила, които да ограничат задължнялостта им. Според съглашението, правителствата ще лимитират заемите си до 3% от брутния си вътрешен продукт.
Но не гласуваха ли те идентични правила още през 90-те?
Да, още през 1997 г. те поставиха въпросния лимит от три на сто, постановен от Пакта за ръст и стабилност. Нима забравиха това? И всъщност -
Кой наруши договорките?
Италия бе най-безнадеждният нарушител. Страната нееднократно прекрачи трипроцентното ограничение, но и Германия не се поколеба. После се включи и Франция. От по-мащабните икономики в региона, единствено Испания удържа на думата си, чак до избухването на финансовата криза през 2008 г. И не само това: дори и тогава, Мадрид натрупа най-незначителният дълг спрямо брутния си вътрешен продукт. Гърция, от друга страна, не само не се уплаши да игнорира правилата, но манипулираше статистиката, за да прикрие греховете си. Тази измама бе разкрита едва преди две години. Така излиза, че Испания би трябвало да процъфтява?
Но пазарите имат други идеи
Да, логично е да очакваме, че днес Германия, Франция и Италия би трябвало да са начело на апокалиптичните новини, а всички да хвалят Испания. Това обаче въобще не е така – Германия се счита за „сигурно убежище” на капитала, а дълговите книжа на Мадрид се възприемат за почти толкова рискови, колкото и италианските. Защо?
Какво наистина причини кризата?
Наистина, Испания и Италия натрупаха огромни дългове преди 2008 г., но те нямаха нищо общо с правителствата. Виновен бе частният сектор – компаниите и домакинствата, които се нахвърлиха към щедро раздаваните (и евтини) банкови заеми. След като южните европейски държави влязоха в еврозоната, лихвените равнища чувствително се понижиха. И това окуражи бума на кредитирането.
Добра новина за Германия ...
Видели се с повече средтства, испанците, италианците и французите вдигнаха вноса си. Прекрасна новина за германските износители! Германия започна да натрупва значителен излишък по търговския си баланс. И познайте какво – голяма част от тези средства в крайна сметка отново се върнаха в Южна Европа – като заеми. Срещу лихва.
...лоша новина за Южна Европа
Лошите дългове са само част от проблема на Италия и Испания. По време на бума заплатите растяха – не само в тези две държави, а и във Франция. Германците обаче не се полакомиха за по-високи надници, и с всяка изминала година конкурентноспособността им се повишаваше. Заради по-високите разходи за персонал, на южноевроейските фабрики им е много по-трудно да продадат продукцията си зад граница, отколкото на немските.
... и остава трудната дилема
Така че, правителствените дългове, макар че скочиха след финансовата криза от 2008 г., не са основната причина за настоящите проблеми на еврозоната. Особено що се отнася до Испания (Гърция е друга история). Тогава как можем да очакваме подобрение на ситуацията, дори и държавите да свият задлъжнялостта си и да се решат най-сетне да следват правилата?
Испания и Италия са изправени пред тежка рецесия, защото всеки си стиска парите. Както компаниите, така и финансовите институции са твърде загрижени за задълженията си, за да се решат да вдигат разходите. Експортният сектор е неконкурентоспособен. А сега и правителствата ще орежат драстично харчовете си. Но...
Ограничи разходите...
...и можеш спокойно да заложиш, че ще задълбочиш рецесията. Това означава и още по-висока безработица (показателят отдавна прехвърли 20% в Испания). Разбира се, трудностите на пазара на труда може да означават, че надниците ще паднат, и ще върнеш конкурентоспособността си, но историята доказва, че това е един изключително труден път. Да не говорим, че по-ниските доходи ще затруднят допълнително домакинствата в обслужването на заемите и ипотеките...
Отделно, няма гаранции, че по-евтината работна ръка ще реши проблемите ти с износа– другите европейски държави също са в рецесия, и там протичат аналогични процеси.
При всички положения – очаквай повече стачки и протести, а финансовите пазари ще започнат да нервничат и да се чудят, че останеш ли в крайна сметка в Монетарния съюз...
Или не ограничавай разходите...
...и рискуваш финансов колапс. Заемите ти ще скачат всяка година заради стагнацията и високата безработица. А икономиката остава хронично неконкурентоспособна... Така че рано или късно пазарите ще загубят доверие към теб, като съвсем правилно предположат, че страната е твърде слаба да обслужва трупащите се дългове. Следва затворения кръг: за да обслужваш все по-скъпите си заеми, ще теглиш още заеми...В същото време, европейските ти събратя може да нямат достатъчно пари, за да те спасят. А ако те не ти дадат – кой?
Коментари