Европейската централна банка обмисля нови интервенции на дълговите пазари, за да подкрепи най-закъсалите държави от региона. Заговори се за приемането на таван на доходността по облигациите, при преминаването на който регулаторите да се намесят с покупки.
Световните пазари като цяло се надяват този план да влезе в действие. Схемата обаче има един изявен противник: Бундесбанк, в лицето на президента си Йенс Вайдман.
Германците смятат, че подобни мерки могат да се характеризират като „крайно проблеми”.
Според експерти обаче, ЕЦБ е уморена от намесите на регионалното си подразделение и донякъде именно затова настоява на идеята за покупки на облигации.
Наистина, мнозина забравят, че Бундесбанк се явява именно това – просто регионално подразделение на ЕЦБ, равноправно, поне на теория, на всички останали 16 члена на Монетарния съюз. И този пропуск на паметта е оправдан – Бундесбанк бе най-влиятелната от централните банки в региона до създаването на еврозоната, и в известен смисъл ЕЦБ е моделирана по неин образ и подобие.
Второ, въпросът за равнопоставеност става доста относителен като се вземат предвид размерът и влиянието на немската икономика. Макар че гласовете в управляващия съвет на ЕЦБ да не се разпределят в съответствие с брутния вътрешен продукт и притежаваният дял от капитала на институцията, мощта на Берлин му позволява да налага своите условия.
Фактически, Германия няма право на вето – факт, който дразни болезнено политиците в страната.
На теория, Германия не може да попречи да Европейската централна банка да се намесва на дълговите пазари, ако реши. На практика обаче, нейните възражения са една от причините този план поне засега да не е приведен в действие.
Остава открит въпросът кой ще спечели в битката за влияние – защото изглежда, че покупките на облигациите са само поводът, разкриващ един по-дълбок конфликт в монетарното управление на Стария континент.
Коментари