Най-влиятелните мъже в САЩ понякога имат въпроси за разискване и това не е никак изненадващо. Но когато Бен Бернанке – шефът на Федералния резерв на САЩ, обяви на 20 март, че разговарял с президента Барак Обама, на всеки слушател стана ясно, че става въпрос за бъдещето на Бернанке начело на най-могъщата финансова институция в света, пише БГНЕС.
Г-н Бернанке все още не е заявил с какво ще се занимава след като завърши мандата си на 31 януари идната година. Бившите му колеги са уверени, че той не желае да продължава в същия дух – осем от най-турбулентните години в историята на Фед изглежда са му достатъчни. Но това може да се окаже прибързано. Той в крайна сметка може да поиска да завърши своята политика – от свръхниски лихви до печатане на пари, която започна, за да върне САЩ към растеж, коментира "Икономист".
Но пък нека не забравяме, че както самият Бернанке вече отбеляза, че той "не е единственият човек на света, който може да се справи с приключването" на тази политика. Що се отнася до г-н Обама, премията за приемственост днес е по-ниска, отколкото бе през 2009 година, когато в разгара на кризата държавният глава назначи отново републиканеца Бен.
В случай, че г-н Бернанке реши да се откаже, списъкът с възможните му наследници ще бъде оглавяван от Джанет Йелън – вицеуправител на Фед. Тя има необходимите опит, квалификация и либерални препоръки. Освен това в миналото бе президент на Федералната банка в Сан Франциско.
Г-жа Йелън е твърд привърженик на експанзионистичната политика, започната от г-н Бернанке и е един от най-миролюбивите членове на Федералния комитет за операциите на открития пазар (ФКОО). През миналата година тя настояваше да се водят по-трайни атаки срещу безработицата с дългосрочни нулеви лихвени проценти дори на цената на по-висока инфлация за кратък период от време.
Централните банкери би трябвало да бъдат инфлационни акули – шепа хора се тревожат, че тя би била бавна при необходимост да се затягат политики при бързо растящи цени. Но след като безработицата, изглежда, ще бъде по-голямата заплаха от скока на инфлацията в идните години, нейната миролюбива нагласа към момента изглежда подходяща.
Списъкът с външни кандидати започва с Лари Самърс, който бе финансов министър в администрацията на Бил Клинтън в периода от 1999 до 2001. Той също така бе част от Националния икономически съвет на Обама от 2009 до 2010. Неговите фенове и противници (има достатъчно и от двете) се съгласяват, че е извънредно надарен икономист и политик. Но се обединяват още зад мнението, че войнственият му стил на дебатиране не е идеален за управление на пращящ от его комитет, опитващ да работи консенсусно.
Друг често споменаван кандидат е Тим Гайтнър. Първият финансов министър на президента Обама бе управител на Нюйоркския Фед в продължение на пет години. Макар че не е д-р по икономика, експертът прекара по-голямата част от живота си с централно банкиране, икономическа политика и финансов надзор. Доверяват му се както у дома, така и в чужбина, въпреки че шепа републиканци биха му оказали съпротива. Най-голямото препятствие, с което Обама ще трябва се сблъска, ако избере Гайтнър, е самият Тим – той не желае поста.
Сред останалите спрягани имена са Дон Кон, Роджър Фъргюсън и Алън Блайндър – все бивши зам.-шефове на Фед, Стенли Фишър – настоящ управител на Банк ъф Израел, Джереми Стайн и Алън Крюгер. Поради възрастта им, липсата на близост с Обама или липсата на достатъчен опит, нито един от тях не е считан за фаворит. Въпреки това оставащото време е повече от достатъчно това да се промени.
Коментари