Какъв е смисълът на ЕС? Докато в миналото ставаше дума най-вече за мира, то в наши дни на преден план е властта. Без Общността днес Великобритания не би била нищо, твърди бившият британски премиер Тони Блеър.
Години наред ЕС внася объркване и разцепление в британската политика. Междувременно обаче авторитетни политици от управляващата партия открито се застъпват за излизането на Великобритания от Общността или пък за радикална промяна в отношенията на страната с Брюксел, което в крайна сметка е едно и също, коментира Дойче веле.
При това го правят с широката подкрепа на обществеността. Причините за отново пламналия скептицизъм са ясни. Европа е в криза. Конструктивната грешка на еврото - политически мотивираният съюз, който обаче намира своя израз в икономиката - е вече очевидна. Икономиките, които при влизането си в доминирания от Германия валутен съюз преживяха драстично спадане на лихвените равнища, трябва сега - в кризата - да предприемат бързи структурни промени.
Покрай кризата антиевропейските настроения станаха модерни. Но ръководните умения се изразяват не в това да се поддадеш на временните политически съображения, а да провеждаш правилната политика в дългосрочен план. Действително, аргументите в полза на ЕС днес не са по-слаби от тези преди 66 години, когато е положено началото на проекта. Те обаче са различни. Навремето мотивация се явява мирът, а днес - властта.
Китай има три пъти повече жители от Европейския съюз и икономика, която е на път да се подреди сред най-големите в света. В Индия живеят над един милиард души. Населението на Индонезия е три пъти по-голямо от това на най-голямата държава в ЕС, а и цяла поредица други държави - като Русия, Мексико, Виетнам, Филипините и Египет, имат повече жители от която и да било страна-членка на Общността. Всичко това е от решаващо значение, тъй като новата тенденция е следната: колкото по-голям е броят на населението на дадена държава, толкова по-голяма е и нейната икономика.
Великобритания не е Швейцария!
Държавите членки, включително Великобритания, имат нужда от ЕС, за да упражняват ефективно властта си в сферите на икономиката, търговията, отбраната и външната политика, както и за да могат да отвърнат на глобалните предизвикателства като промяната в климата. Общността придава на Великобритания допълнителна тежест. Обяснението е много просто: в един свят, в който както в Китай, така и в Индия живеят 20 пъти повече хора, отколкото в Обединеното кралство, Великобритания има нужда от Европейския съюз, за да отстоява ефективно националните си интереси. В рамките на ЕС имаме повече стойност, отколкото извън Общността. И ако искаме да сме част от Европа, трябва да се държим като европейци и да осъзнаем предимствата на членството ни в ЕС.
Вярно, Великобритания би имала бъдеще и извън Европейския съюз. Но дали излизането би било смислено в контекста на дългосрочните интереси на страната? Най-напред трябва да заличим заблудите от типа, че Великобритания би могла да бъде като Норвегия или Швейцария. Норвегия има към 4,9 милиона жители и брутен вътрешен продукт от 485,8 милиарда долара. Освен това разполага с държавни фондове, възлизащи на над 600 милиарда долара - сума, която на базата на огромните запаси от нефт и газ може да достигне до един трилион долара през 2020-та година. Ако Обединеното кралство имаше БВП от 2,4 милиарда долара и държавен фонд на стойност три трилиона долара, аргументите биха изглеждали другояче. Но не е така. Затова не може да се твърди сериозно, че Великобритания, подобно на Швейцария, би могла да се превърне в специален политически и икономически случай.
Големите минуси от излизането са най-малко три
Ако Великобритания напусне Общността, ще й се наложи да се бори с три тежки недостатъка. Първо: тя ще изгуби своята глобална водеща роля. В това отношение никой не бива да си прави илюзии. Представата, че така британците ще установят по-близки отношения с държави като Китай и Индия е абсурдна. Никоя държава не би предпочела по-тесен контакт с Великобритания за сметка на връзките с Европейския съюз. Второ: Великобритания ще бъде изключена от взимането на решения относно правилата за вътрешния пазар. Трето: Обединеното кралство ще трябва да се откаже и от възможността да си сътрудничи с други държави и да преследва настоятелно своите интереси - например по отношение на промяната в климата, търговските преговори, външната политика и двустранните конфликти.
През 1946-та, когато Европа прави първите предпазливи стъпки към интеграцията, Уинстън Чърчил държи прочутата си реч, в която насърчава създаването на Съединени европейски щати като начин за установяване на траен мир след ужасите на войната. Тогава той пожелава успех на начинанието. Чърчил обаче не вижда Великобритания като част от тази картина. Обединеното кралство прекарва следващите две десетилетия в опити да се присъедини към Общността. И когато това й се удава, много от правилата и голяма част от институционалната инфраструктура вече са определени. За мен няма никакво съмнение, че ние с удоволствие бихме били част от Европа още от самото начало, ако през 1946 можехме да предскажем бъдещето.
Европа е съдба, с която моята страна не може да се примири лесно. Но ако Великобритания иска да остане световна сила в политически и икономически план, трябва да знае, че без ЕС това е трудно постижимо. Колосална държавно-политическа грешка би било да се отвърнем от ЕС и да се откажем от решаващата за 21 век позиция с власт и влияние.
Коментари