Международният валутен фонд и Световната банка имат прекалено оптимистичен поглед върху световната икономика. Това твърдят американските икономисти Кармен и Винсент Райнхарт в анализ, публикуван във френския вестник Mond.
Всяка пролет бюрократите от цял свят, като лястовици, долитат във Вашингтон на ежегодните форуми на МВФ и Световната банка. Те формират общия поглед върху състоянието на световната икономика, който след това оказва влияние върху икономическата политика в света.
Този път бяха създадени положителни нагласи. Според експертите от МВФ през 2017 и 2018 г. реалният БВП на развитите икономики трябва да нарасне с 2%. Безработицата на свой ред трябва да спадне под 6%, т.е. да се върне към показателите отпреди кризата от 2008 г. Страховете относно дефлацията са останали в миналото, а инфлацията се държи на ниво от 2%, което отговаря на целите на повечето най-големи Централни банки.
Въпреки това, както казват в Нова Англия, ако през април валят дъждове, това не означава, че през май обезателно ще разцъфнат цветя. Понякога те могат да бъдат сменени от нови, още по-студени порои. Ние не искаме да поливаме с леден душ окрилените международни чиновници, но се страхуваме, че техните прогнози са прекалено оптимистични. Въпросът е в това, че ключовите проблеми остават неразрешени.
Застой на потенциалния растеж
Ускоряването на темповете на икономическа дейност може да породи надежди в бюрокрацията, но нивото на растеж също има значение. В Европа растежът на реалния БВП беше изключително слаб след финансовата криза: неговите показатели през 2016 г. бяха с 20% по-ниски от това, което обещаваше тенденцията от 10-те предкризисни години. Днешното възстановяване след сериозната финансова криза беше най-бавното за последните два века. Освен това зад средните показатели се скриват множество проблеми: такива, като например, Гърция и Италия ще могат да се завърнат към предкризисните стойности на БВП най-рано през 2022 г. Разходите за икономическо оздравяване в посткризисния период са съществена пречка по пътя към растежа. Главният проблем обаче се крие в застоя на неговия потенциал, с други думи казано, в скритата тенденция на глобалното предлагане. По данни на МВФ в течение на този век в развитите икономики се наблюдава неговия спад: от 2,71% през 2001 до 1,28% в началото на кризата.
В САЩ картината е още по-мрачна: по сведение на Бюджетния комитет на Конгреса мащабите на спада са се оказали двойно по-големи. Тази тенденция е характерна за икономиките на всички страни от Г-7, защото тяхното застаряващо население расте по-бавно и работи по-малко, давайки малко допълнителни трудови часове.
Трудно е да се каже дали тази тенденция ще се запази в бъдеще, но цифрите си остават цифри: те ясно показват, че тази ситуация съществува вече много години.
Почти неизбежно разочарование
Потенциалният растеж не е просто абстракция на икономистите. Ако нещата се развиват така, както са в момента, промяната на очакваните доходи ще бъде негативна и ние ще разполагаме с по-малко ресурси за удовлетворение на нашите потребности. Имайки предвид, че днес ние купуваме и взимаме заеми, разчитайки на по-високи доходи утре, трябва да се подготвим за разочарование.
Това разочарование е почти неизбежно в страните с развита икономика с оглед на това, че държавният дълг представлява средно 106% от номиналното БВП и че бюджетният дефицит ще остане в близко бъдеще. Осигуряването на бюджетното равновесие ще бъде все по-трудно, защото Централните банки са започнали да нормализират своята валутна политика, макар че лихвите все още не са се върнали към нивата отпреди кризата.
В страните, провеждащи политика на бюджетни ограничения /Австралия, Канада, Нова Зеландия/, частният сектор с леко сърце трупаше дългове. Само че в период на трудности грешките на частния сектор бързо се превръщат в държавни дългове.
Демократичните правителства работят прекрасно, когато става дума за разпределение на печалбите от растящата икономика. Така например, в периода на устойчив 4% ръст американската икономика можеше да очаква удвояване на реалния БВП за 18 години, което вдъхваше на родителите вярата в икономическото бъдеще на техните деца.
В условията на настоящия 1,5% ръст периодът на удвояване на БВП се увеличава до 48 години, което помрачава икономическите перспективи на внуците. Но могат ли властите да вземат трудни решения, които са необходими, за да се премине от стабилизация на икономиката към нейния устойчив подем?
Коментари