Търговските банки в България кредитират сектори, които имат бърза възвращаемост на инвестицията, но по-слабо отношение към високо технологичните производства и генерирането на икономически растеж.
Това посочи гл. ас. д-р Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН по време на Международната научна конференция за посткризисното икономическо развитие на ЕС и България, която продължава и днес.
Такива са търговията и ремонтната дейност, строителството и недвижимите имоти, чиито дялове в структурата на фирмените кредити са съответно 30,18 и 15%.
В анализа си за развитието на банковата дейност като фактор за икономически растеж д-р Сарийски подчерта, че ако подобна тенденция продължи, то ние скоро няма да излезем от кризата, защото парите ще отиват там, където има бърз ефект, но печалбата и работната заплата най-малко растат.
Тезата му бе продължена и от проф. Искра Белева, според която структурата на кредитите кореспондира и с тази на заетостта. Сега най-много се търсят професии, свързани с търговията и услугите – продавачи, консултанти, което не предполага дългосрочен икономически растеж, каза тя.
Според проф. Гарабед Минасян основният въпрос сега е защо бягат парите и как да заработят те за стабилен и дългосрочен икономически растеж. Като параметри на финансовата и икономическа уязвимост на България той посочи отрицателната финансова сметка, заради износа на собствен, а не на чужд капитал, свиването на инвестиционната активност с близо 40% за последните 3 години, намаляването на индивидуалното потребление с 8,1 на сто и натрупването на социално напрежение в обществото следствие на безработицата и бедността.
Смятам, че финансовата стабилност е илюзорна, без наличие на икономическа стабилност, подчерта проф. Минасян и препоръча енергични мерки на правителството за поддържане на ред, дисциплина, прозрачност и предвидимост.
Коментари