Провалът на преговорите между гръцкото правителство и Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия (ЕК) и Международният валутен фонд (МВФ) не трябва да ви изненадват. След седем години на икономическа криза, гърците решиха да изберат правителство, което да спре политиката на строги икономии. Това е напълно разбираемо, пише в анализ* Politico.eu.
Европейските лидери отхвърлиха предложението на Атина, което е против икономиите, а чуждите медии често цитират теорията на ордолиберализма, за да оправдаят катастрофалната вътрешна политика на девалвация. Това е основно неразбиране: Плаващите лихвени проценти и вярата, че икономическите играчи, включително държави, трябва да бъдат отговорни за своите действия, са основни принципи на интелектуалната традиция на ордолиберализма. Мерките, които ще оставят Гърция в еврозоната, противоречат на тези принципи и правят възстановяването на икономиката на страната невъзможно.
Въпреки значителните орязвания на заплати, гръцката икономика остава безнадеждно неконкурентноспособна. Ситуацията на гръцките граждани и особено на по-младите от тях е сърцераздирателна. Спасителният план за Гърция създаде изгубено поколение от млади гърци. Ако европейските лидери продължат да налагат суровите мерки за страната, младото поколение ще остане затворено в отчаяно положение без надежда за по-добро бъдеще.
Атина има право, че е необходимо преструктуриране на гръцкия дълг. Това обаче трябва да е комбинирано с голяма девалвация на валутата, за да може възстановяването да се случи. Това означава, че Гърция трябва да напусне еврозоната. Въпросът е как.
Конвенционалната диагноза на гръцката криза е в основата на гръцките проблеми, а това е именно членството на държавата в еврозоната. Корупцията и липсата на широкообхватни структурни реформи не биха могли да предизвикат пълен икономически срив сами по себе си за толкова кратко време. Първата стъпка към възстановяването на изпадналата в депресия икономика е да се осъзнае негативните последици от членството на Гърция в еврозоната.
Излизането на Атина от валутния съюз или т.нар Grexit ще възстанови конкурентноспособността чрез външна девалвация. Това ще помогне на гръцките износители успешно да се конкурират на международните пазари, значително ще увеличи туризма и ще доведе до по-високо потребление на местни продукти.
В политическата сфера Гърция ще възстанови суверенен контрол върху икономическата и политическата си съдба. Гръцките политици ще бъдат свободни да взимат решения относно социалната и икономическата структура на демократическия си модел, а гражданите на Гърция ще могат да търсят отговорност от тях. Поради тези причини Grexit е естествената терапия, която ордолиберализмът предлага. Политиката на сурови икономии за страна с надценена валута – не.
Тази терапия ще бъде болезнена, но рисковете могат да бъдат смекчени, а политическите разходи намалени. Ще е нужен обаче координирано и добре обсъдено излизане, подкрепено от МВФ, ЕЦБ, ЕС и страните членки, които да работят заедно с гръцкото правителство. Само тогава реструктурирането на дълга ще доведе до дългосрочни ефекти. Всеки друг сценарий, особено фалит като част от еврозоната, само ще отложи неизбежното и удължи мизерията на гръцките граждани.
Обратно на някои изказвания на високопоставени европейски служители няма оправдана причина да се твърди, че Grexit трябва да доведе до излизане от Европейския съюз. Някои от най-успешните икономически страни, като Дания и Швеция, не са част от валутния съюз. Европейските лидери трябва да уверяват гърците, че тяхната държава е основна част от европейския проект и това, че тяхното членство в ЕС не се поставя под въпрос.
Политиците също трябва да спрат да свързват проекта за европейска интеграция със съдбата на валутния съюз в сегашната му форма. От самото начало еврозоната не беше оптимална валутна зона – тя заплашва общия пазар, който е най-голямото постижение на следвоенната интеграция. Продължителната криза в южна Европа, причинена от еврото, лишава европейския бизнес от огромния потенциал на общия пазар.
Европейският съюз влияе на своите граждани отвъд икономическия аспект, като може да се даде пример с програмата за обмен на студенти Еразъм. Немонетарният аспект на европейската интеграция не трябва да се пренебрегва.
В интерес на всички европейски граждани, но особено за гърците, е да сложат край на сегашната форма на европейския валутен съюз. Еврото имаше за цел да обединява Европа. Но вместо това то влоши отношенията между европейските нации.
Само договорено излизане на Гърция от еврозоната може да освободи Гърция от икономическата криза и да запази благоденствието на европейския проект. Всеки друг компромисен вариант, който да доведе до по-леки мерки за икономии, дори комбиниран с фалит в еврозоната, само ще удължи страданието на държавата. Следващи извънредни срещи са неизбежни. Гръцката драма просто ще изиграе следващото си действие.
*Анализ на Юахим Старбати, германски политики и икономист, член на Европейския парламент и оттеглил се професор в Тюбингентския университет.
Редактор: Петя Бързилска
Коментари