В Европа вече търсят наследник на Жозе Мануел Барозу.
Този човек трябва да бъде нещо като европейски супермен: с успехи на национално ниво, с ясен политически профил, а и полиглот, коментира ДПА.
Ако не се случи някакво чудо, след две години председателят на Еврокомисията вече няма да се казва Жозе Мануел Дурау Барозу.
Португалецът, който беше и министър-председател на страната си, приключва втория си мандат на върха на ЕС. Теоретично председателят на Комисията може да бъде преизбиран на всеки пет години. Съмнително е обаче дали Барозу ще получи достатъчно политическа подкрепа на европейските избори през 2014 година. Дори съпартийците му са скептични.
"Не желая повече човек без ясен политически профил", казва например председателят на парламентарната фракция на германските консерватори Херберт Ройл.
Следващите европейски избори ще донесат някои промени - не само поради кризата. Големите партии ще изпратят на изборите своите лидери, които ще се състезават за поста председател на ЕК. Всъщност това представлява малка революция за ЕС. Досега европейските избори бяха чиста проба национални гласувания, които избирателите често използваха, за да покажат "жълт картон" на правителствата си.
След гласуването държавните и правителствените ръководители се договаряха кой да бъде председател на ЕК. В Лисабонския договор обаче е записано, че при избора на кандидатите "шефовете" трябва да се съобразят с изборните резултати. Освен това избраникът трябва да бъде утвърден от Европейския парламент, а евродепутатите вземат тази задача много насериозно.
Убеден европеец и почти полиглот: социалдемократът Мартин Шулц
Засега има само две партийни формации с шансове да спечелят изборите: социалдемократите и Европейската народна партия /ЕНП/, която обединява християндемократическите партии. Това се и двете най-големи фракции в Европейския парламент в Страсбург. В редиците на социалдемократите вече се очертава един консенсусен кандидат - германският социалдемократ Мартин Шулц, който е и председател на Европарламента.
Няколко френски депутати спрягат името на социалистката Мартин Обри, но Шулц минава за по-вероятен победител, тъй като е отявлен познавач на европейската политика. Мадам Обри няма кой знае какво да предложи, освен че е дъщеря на бившия председател на ЕК Жак Делор. Социалдемократическият кандидат трябва да бъде номиниран до края на следващата година.
Списъкът на кандидатите от ЕНП е доста по-дълъг. Повечето депутати фаворизират полския премиер Доналд Туск, който няма да се кандидатира за нов мандат в родината си. Мнозина считат това за предимство. В Страсбург обаче се спрягат имената и на още трима премиери - на шведа Фредрик Райнфелд, финландеца Юрки Катаинен и латвиеца Валдис Домбровскис.
С претенции е и много активната и медийно обиграна еврокомисарка Вивиан Рединг, която е от Люксембург. За разлика от мъжете, Рединг има обаче доста отявлени противници: "Нейният старовремски евро-патос е доста демоде", казва един евродепутат.
Еврокомисарката Рединг има силни позиции, но и силни врагове.
Всички са наясно, че на избирателите трябва да бъде предложен човек, който вече е показал успехи и способности на национално ниво. Трагично би било, ако възникне впечатлението, че за най-висшия пост в ЕС се предлага някой, който се нуждае от добре платено "пристанище", докато излезе в пенсия. Това би стимулирало победоносния ход на националистите и популистите в Европа.
Затова има нужда от силни кандидати, които да мобилизират всички проевропейски настроени избиратели. Въпрост обаче е как да се организира предизборната кампания в един съюз, където отделните държави все още избират единствено своите си национални кандидати? И още: дали плакатите с лика на някой германски кандидат биха мобилизирали гръцките или италианските избиратели? А как ли биха възприели германските избиратели рекламните материали на европейски кандидат, когото изобщо не познават? Все още никой няма отговор на тези въпроси, признава един евродепутат. Дискусията била в начална фаза.
Има и друго: 23 са официалните езици в ЕС. Нито един политик не владее всичките. В това отношение Мартин Шулц има предимство. Освен майчиния си език, той владее френски и английски. Има също така добри познания по холандски и италиански. Някои френски евродепутати не могат да си представят, че по време на предизборната кампания ще са зависими от преводачите. "Туск например няма никакъв шанс за успех при нас, защото не знае френски", казва един от тях. Означава ли това, че наследникът на Барозу трябва да бъде и полиглот?
Коментари