Новините са като наркотик - само ви вредят и ви бъркат в джоба.
Сигурно е странно да прочетете тези думи тъкмо в медийна публикация. Но защо пък да не отделим две-три минути, за да помислим над тази предизвикателна теза, се казва в анализ на ДПА, цитиран от БГНЕС.
Един до два часа дневно - всеки от нас харчи по толкова време, за да следи случващото се по света. Новинарският бизнес в световен мащаб върти десетки милиарди. Спокойно можем да си представим живота без други продукти, чийто оборот достига милиарди. Например - без Кока-кола. Но без новини?
Цунами помита цели селища. Атентатор-камикадзе са взривява в Афганистан. Католически свещеници издевателстват сексуално над свои питомци. Хайди Клум и Сийл се разделят. Австралийка е обявена за най-богатата жена на света. Ахмадинеджад пак заплашва. Бербатов напуска Манчестър Юнайтед.
Нима трябва да знаем всичко това? - пита "консултантът по ясно мислене" Ралф Добели и веднага ни затрупва с аргументи: "Колкото повече информация поглъщаме, толкова по-малко знаем. Преди около 200 години човечеството си измисли една нова форма на познанието, наречена "новини". За духа обаче новините са това, което е захарта за тялото. Новините са вкусни и лесносмилаеми, но с времето причиняват големи вреди."
За една година поглъщаме около 10 хиляди новини - средно по 30 на ден
Ралф Добели не е единственият, който има такива възгледи. Ето един пример: в Германия поне 1 милион души вече не гледат телевизия.
Добели, който през последните години написа два бестселъра със съвети за "умен живот", разказва за собствения си опит:
"Преди 3 години започнах малък експеримент. Реших да не "консумирам" новини. Прекратих всичките си абонаменти за всекидневници, изхвърлих телевизора и радиото, изтрих новинарските апликации от айфона. Първите няколко седмици бяха трудни. Непрекъснато ме тресеше страх, че ще изтърва нещо. Постепенно обаче развих ново и ободряващо отношение към живота. Днес, 3 години по-късно, аз мисля много по-ясно, светът ми е на фокус, взимам по-добри решения - и имам много повече време."
В Германия преди време доста се писа за скандалната рецепта, по която се правят новините в една голяма частна телевизия. Публиката иска животни, женски бюстове и... трупове - гласи циничното правило.
Ралф Добели обяснява: "Има поне сто и една причини да се пазим от новините като от огън. Ето трите най-важни. Първо: човешкият мозък реагира бурно на скандални, шокиращи, шумни, бързо сменящи се дразнители, особено когато са свързани с конкретни личности. И обратно - реакцията му на абстрактни, комплексни и сложни за обясняване информации е много мудна.
Производителите на новини добре го знаят. Вълнуващите истории, крещящите картинки и сензационните "факти" винаги приковават вниманието. Сметката е проста. Новините се правят с парите на рекламодателите, а тези пари се изливат само, ако хората консумират новините.
Резултатът е ясен: комплексните и абстрактни теми, нюансите и задълбочените анализи отиват в кошчето. Нищо, че тъкмо чрез тях ние много по-добре разбираме живота и света. А какво ни дават новините? Заради всевъзможните опасности, за които ни информират те, ние непрекъснато сме нащрек. Но истинските рискове в живота не са тези, за които пишат вестниците.
Второ: новините всъщност нямат никакво значение. Всеки от нас за една година поглъща около 10 хиляди новини - средно по 30 на ден. Сложете си ръка на сърцето и посочете поне една новина измежду тези 10 хиляди, която ви е помогнала да вземете по-добро решение за живота или за кариерата си. Когото и да попитам, никой не е в състояние да ми изброи повече от една-две. Тоест, значимостта на новините за нормалния човек клони към нула. Производителите на новини се опитват да ви убедят, че благодарение на техния продукт вие имате някакво предимство. Тъкмо обратното! Ако човек преуспяваше благодарение на новините, то журналистите би трябвало да изкарват най-много пари на този свят. Което изобщо не е така, разказва Добели.
Е, тук мнозина ще възразят: А борсовите играчи? А онези, които правят пари от новините - не само на борсата, но и в медийния бизнес? Да, добре, но тези хора са пренебрежимо малцинство. А Добели убеждава мнозинството: Не си губете времето!
Третата причина е тъкмо загубата на време. Средностатистически за новини човек губи по половин ден седмично. Ако направим сметка - това е огромно разхищение на производителност. Да вземем например терористичните атаки в Мумбай през 2008 година, когато загинаха 200 души. А сега да приемем, че 1 милиард души са отделили по един час, за да проследят развитието на тази новина и дърдоренето на разните "експерти" и "коментатори". (Реалистично е, защото само в Индия живеят над 1 милиард души.)
Какво излиза? Един милиард пропилени часа. Тоест - около 2 000 човешки живота, хвърлени на вятъра. Десет пъти повече от жертвите на самия атентат. Да, признавам, сметката ми е необичайна, дори цинична. Но е вярна.
В обобщение: веднага и изцяло престанете да консумирате новини! Вместо това четете такава публицистика, която навлиза в дълбочина, четете сериозни анализи, умни, свежи и остроумни коментари. Четете най-вече книги. Защото тъкмо книгата е най-добрият инструмент за разбиране на света, препоръчва Ралф Добели.
Коментари