Високото IQ не е гаранция за успех в живота - ето защо

Успехът е резултат от комплексни фактори, сред които е и интелигентността, но... умерената интелигентност. Така поне твърди американският журналист и културолог Дейвид Брукс в книгата си „Общественото животно.” Там той описва, анализира и обобщава на какво в крайна сметка се дължат личните и професионалните постижения.

Брукс се спира например на едно известно (и доста продължително) изследване, наречено на името на автора му - „Търман”. При него била проследена съдбата на група студенти с необичайно висок коефициент на интелигентност (135 и повече).

Изследователският екип искал да провери нещо съвсем простичко – дали високият интелект е достатъчен да те превърне в знаменитост. Повечето от наблюдаваните студенти действително успели да си устроят добър живот – мнозина от тях станали преуспяващи адвокати, шефове на компании. Но никой от тях не се откроил като истинска звезда в своята област на реализация.

Далеч по-впечатляващи успехи постигат хората с умерено висок IQ, установява същото това изследване. Обединяващи черти при тях се оказват честолюбивостта, проявявана още от детството и спазването на етичните кодекси – в живота, на работа и т.н.

Какъв е изводът на изследването „Търман”? Ръст на нивото на интелект над 120 т. не води до значително подобряване на качеството на изпълняваната дейност. Да, теоретично човек с IQ 150 e по-умен от този със 120, но от тези допълнителни 30 точки няма никаква осезаема полза, когато става въпрос за траен и значим успех.