Един човек решил, че съдбата му е твърде тежка, а кръстът – непосилен. И се обърнал към бога с молба:
- Господи, тежък е моят кръст, не е по силите ми подобен товар, не мога повече да го понеса. На всички други хора, които познавам, животът им е по-добър, а кръстът – по-лек. Смили се над мен, моля те! Замени кръста ми с друг, по-лек.
Бог чул отчаяната молитва и отговорил:
- Добре, сине мой, каня те в хранилището си на кръстове – избери си един по мярка, който най ти се хареса.
Отишъл човекът в хранилището и се заел внимателно да избира. Премери този кръст, премери онзи, всичките му се стрували или тежки, или неудобни, или обемисти. Прегледал всичко и чак накрая, до самия изход, намерил кръст точно като за него: далеч по-лек от другите. Обърнал се към Бог:
- Господи, моля те, позволи ми да взема този.
А Бог отвърнал:
- Разбира се, сине мой, вземи го! Тъй или иначе, това е твоят собствен кръст, който ти остави до вратата, преди за да се заемеш да мериш останалите.
Коментари