В едно стопанство живеело старо, но трудолюбиво магаре. Но веднъж с него се случила ужасна неприятност – паднало в пресъхнал кладенец. Ужасно се уплашило и започнало гръмко да реве за помощ. Стопанинът дотичал да провери каква е цялата тази врява, хвърлил един поглед към ситуацията и вдигнал ръце – изглеждало му напълно невъзможно да извади магарето.
Помислил, помислил и си казал: „Магарето е вече старо, и вероятно тъй или иначе не му става още много. Ще си купя ново и силно. А и кладенецът съвсем пресъхна, не мога да го ползвам, отдавна се канех да го засипя и да изкопая друг. Така че – с един куршум, два заека. Ще засипя кладенеца и ще погреба магарето, то едва ли ще преживее дълго там.”
Не чакал дълго – извикал съседите и дружно грабнали лопати, взели да хвърлят пръст в кладенеца. Магарето веднага разбрало какво му се пише и надало отчаян рев, но хората не му обръщали внимание – продължили работата си мълчаливо.
Накрая магарето млъкнало. Стопанинът решил, че е предало Богу дух и продължил да засипва кладенеца, а когато почти свършил, погледал и замрял от изненадата. Магарето хвърляло на земята всяка буца пръст, която падала върху него, светкавично я стъпквало и стъпвало върху нея. Селянинът извикал още хора и се захванали още по-здраво за лопатите, с надеждата, че старото животно ще се умори и няма да смогне на темпото. За всеобщо удивление обаче, скоро магарето се оказало на повърхността, и изскачайки от кладенеца, избягало от стопанството...
И в живота не минава без неприятности, пред нас се трупат нови и нови изпитания и „буци пръст”. Всеки път обаче, когато върху нас падне поредната доза кал, вместо да се оставим да ни погребе, можем да я използваме, за да се изкачим по-нависоко. Така постепенно ще излезем от кладенеца.
Коментари