Би било чудесно, ако още на 17 години бяхме намерили писмо в пощенската ни кутия, което ни просветлява каква е мисията ни в живота. Тогава във всеки момент на колебание бихме могли да го извадим, препрочетем и да си кажем – да бе, вярно, съдбата ме води натам…
На някои хора това се случва. Чойаор Дондън бил тийнейджър с дълга коса, играел футбол, имал гадже и никак не бил сигурен какъв иска да стане като порасне. Съвсем нормално, нали?
Докато не получил писмо от Далай Лама, в което се твърдяло, че е прероден духовен водач и трябва да последва съдбата си.
Разбира се, Дондън бил шокиран и уплашен. Но независимо дали вярваме в будизма и прераждането, има моменти, в които можем да му завидим за прекия отговор, който получил на житейските си въпроси.
Това обаче едва ли ще ви се случи на Вас. Или на мен.
Истината е, пише Ерик Баркър от Buisness Insider, че повечето от нас не са родени с точно определена мисия в живота. И това е добре – в противен случай, не бихме имали избор и бихме ронили сълзи за загубената си свобода. Така че май трябва да се радваме, ако тепърва си задаваме въпроса – какво да правя с живота си?
1. Не си роден със специална мисия
Освен ако и вие не сте прероден велик духовен водач, най-вероятно съдбата ви не е изкована в камък. Всички обаче обичаме да вярваме, че сме създадени с цел. И се убеждаваме, че мисията ни е да правим това, в което ни бива.
Това е чудесно, стига да не повярваме в тази теза толкова силно, че сами да ограничим свободата си да се развиваме и в други области. Това, че в училище сте бил първенец на класа по математика, не значи, че в бъдеще не можете да напишете бестселър.
Монетата има и обратна страна – гонете мечтата си, независимо какво мислят околните за вашите таланти. Разбира се, ако сте висок 1.50, едва ли ще станете баскетболна звезда, но в повечето случаи упорството и амбицията са всичко, което има значение.
2. Щастието – що е то?
Повечето от нас искат да имат работа, която ги прави щастливи. Други искат тя да е лесна. Трети – да е добре платена. Всички тези гледни точки са доста повърхностни. Защо?
Да помислим – кои са нещата, за които се сещаме, когато си спомняме най-прекрасните моменти от живота си? Децата, постиженията ни, бракът, образованието. А не спокойните летни дни на луксозна яхта.
За да изпитаме истинско щастие, трябва да сме се преборили с известни трудности, да сме преодолели предизвикателства.
Значи ли това, че трябва да изберем работата, която мразим? В никакъв случай!
3. Не се отдавай на това, което мразиш
Психологът Карл Пайлмър интервюира над 1000 души, прехвърлили седемдесетте. Попитал ги кой според тях е най-ценният урок, научен от живота? Почти единодушният отговор бил: не стой на работа, която мразиш. Подобен е и изводът от анкетата, проведена от Даниел Гулати за Harvard Business Review.
Така че – да, щастието изисква предизвикателства, но не и да преминеш през ада.
Какво да правим тогава?
4. Правете това, за което ви бива
Да правиш това, за което те бива, те изпълва с позитивни емоции, зарежда те с енергия и те кара да се усмихваш. Нещо повече – печелиш уважението на околните.
Но има и такива, които ще кажат – ами мен не ме бива за нищо особено. Това не е вярно – всеки го бива за нещо, всеки има таланти, но в ера, в която и работата, и забавленията ни се изчерпват с пасивно взиране в екрана, лесно губим инициативността си и така и не откриваме и развиваме дарбите си.
Нека, вместо да си задаваме въпроси от рода „Какво ми предлага тази работа, прави ли ме щастлив“, да се запитаме – „Какво предлагам на света, доколко съм ценен? И ако не съм ценен – имам ли право да искам повече? Как да се усъвършенствам?“
И така, какво следва? Животът е непрекъснат експеримент. И никога няма да спрем да търсим отговорите, методите, и пътя.
Анна Уолф
Коментари