Бракът помага да напреднеш в кариерата – но единствено, ако си мъж, разкрива Американската асоциация на историците (American Historical Association, AHA) в свой доклад, публикуван в журнала Perspectives on History и цитиран от vestifinance.ru.
Според изследването на омъжената или разведена жена й трябват средно 7.8 години, за да достигне до титлата „професор”, ако се е отдала на научна кариера. Ако никога обаче не е минавала под венчилото, този срок се съкращава на средно 6.7 години.
Интересно е и че сред професорите броят на разведените жени надвишава двойно този на мъжете, разтрогнали брака си. Учените коментират, че това е ясен признак, че на нежния пол е далеч по-трудно да съчетае семейния живот с професионалните задължения.
При мъжете обаче важи точно обратното правило. Надяналите венчалната халка стават професори за средно 5.9 години, а ергените – за 6.4 години.
Според професор Тару Нумидал обяснението е очевидно – не е трудно да намериш съпруга, която да поеме изцяло домашните задължения, за да се отдадеш на кариерата, докато жените много рядко могат да намерят съпруг, съгласен да стане домакиня.
Идеята за проведеното проучване дошла, след като учените неедократно се сбъсквали със ситуация, в която одобрената кандидатка за работа в академична институция не може да поеме поста, тъй като половинката й отказва да се пресели в друг град. Интервюиращите забелязали, че мъжете рядко се сблъскват с подобни възражения от страна на съпругата си и затова биват наемани те, дори и да са с по-нисък ценз.
Статистиката подтвърдила наблюденията им – оказва се, че жените два пъти по-често се съгласяват да напуснат работа, за да помогнат на кариерата на съпруга си.
„Това е една от основните причини семейните мъже да напредват по-бързо в кариерата”, коментира младши професорът Сис Рокмен. „За тях е далеч по-лесно да намерят съпруга, която е съгласна доброволно да жертва целите си в живота и собствената си реализация.” Според Рокмен, който е женен за Нумидал, резултатите от изследването са „депресивни”, а „броят на хората, жертващи кариерата си в наше време просто ужасява”.
Може би най-красноречив пример за неравенството между половете в академичната сфера е въпросът „Справедливо се отнасят към сътрудниците жени във вашата организация”. Положително са отговорили едва 55.4% от жените, срещу 84.7% от мъжете.
Като се анализитират различните аспекти, в това число разликите в заплащането и необходмостта да поемеш и домашните задължения, включително грижата за децата, стават очевидни фундаменталните проблеми на дискриминация в света на науката, коментират авторите на доклада. Те добавят, че от жените-учени се очаква и да влагат повече време в обществени дейности, което отнема драгоценни часове от работата по изследванията им, и затова представителките на нежния пол успяват да реализират по-малко научни публикации от мъжете.
Анна Улф
Коментари