Защо Илън Мъск се уплаши от bitcoin?

Решението на Илън Мъск, Tesla да се откаже от идеята да приема плащания в bitcoin, насочи погледите към леко позабравена тема – ефектът на криптовалутите върху околната среда. В средата на тази седмица Мъск обяви, че Tesla се отказва от намеренията си поради „бързо увеличаващото се използване на изкопаеми горива за копаенето на bitcoin”.

Той се позова на данни от изследване на Cambridge University, които показват, че потреблението на електричество за добиване на bitcoin скача рязко през тази година. Tesla няма намерение да продава биткойните си. Компанията притежава bitcoin на стойност 2.5 млрд. долара. Мъск може да погледне отново към виртуалната валута като платежно средство, тогава когато копаенето на bitcoin „направи преход към по-устойчива енергия”. „Освен това се оглеждаме за други криптовалути, които използват по-малко от 1% от енергията/трансакциите на Bitcoin”, казва той. Изказването на Мъск в Twitter моментално изтри близо 370 млрд. долара от стойността на пазара.

Защо се притеснява Мъск?

Критиците на bitcoin отдавна предупреждават за ефектите върху околната среда. Криптовалутите използват повече енергия от цели държави, като Швеция и Малайзия, сочат данните на Cambridge Bitcoin Electricity Consumption Index, пише CNBC.

За да разберем защо bitcoin е толкова енергоемък, трябва да погледнем технологията, която седи зад него, а именно блокчейн. Публичните записи на Bitcoin са децентрализирани, което означава, че не се контролират или регулират от еднолична институция. Системата се поддържа от множество компютри по света, които са свързани в мрежа.

Така наречените миньори използват компютри, специално сглобени за целта, за да изчисляват сложни математически уравнения, като по този начин на практика правят трансакциите с виртуални валути възможни. Миньорите получават (изкопават) bitcoin за това, че поддържат платежната система на виртуалната валута. Това е и единственият начин да се копае криптовалутата.

Всичко това обаче има цена. Миньорите трябва да използват скъп хардуер за да поддържат тази дейност, като решаването на сложния алгоритъм гарантира възнаграждение под формата на малка частичка от един bitcoin. Нашумялата виртуална валута Dogecoin също използва тази схема, но засега не е загубила подкрепата на Мъск.

Керъл Александър, професор в University of Sussex Business School, обяснява, че трудността в копаенето на bitcoin става все по-висока, особено през последните три години. „Все повече електричество бива използвано. Това означава, че трудността на мрежата също ще върви нагоре и повече миньори ще се присъединят”, казва Александър.

Цената на bitcoin скочи с близо 70% през тази година. Когато цената скача, възнаграждението за миньорите също расте, което провокира повече играчи да се качат на клона в търсене на печалба. Мъск не е единственият, който изрази притеснение относно вредата за околната среда, която нанася bitcoin.

През февруари, финансовият министър на САЩ Джанет Йелън предупреди, че виртуалните валути са „екстремно неефективни” при осъществяването на трансакции и използват „зашеметяващо” количество енергия.

Вреди ли bitcoin на околната среда?

Отговорът на този въпрос е сложен. От една страна, мрежата на bitcoin използва невъобразимо количество енергия. По-голямата част от добива на bitcoin е концентриран в Китай, където икономиката все още е в тежка зависимост от въглищата.

През миналия месец мина за въглища в Синдзян-уйгурския автономен регион бе наводнена, което наложи затварянето й. Това отне близо ¼ от компютърната мощ на Bitcoin, по данни на CoinDeks. Казано с други думи, затварянето на мината е ограничило захранването на огромно количество хардуер, което е въртяло алгоритъма на криптовалутата за да копае стойност. През март автономният китайски регион Вътрешна Монголия обяви, че ще затваря операции по копаене на криптовалути заради притеснения относно потреблението на енергия.

От друга страна, bitcoin инвеститорите се опитват да противоречат на тезата, че криптовалутите вредят на околната среда. Въпреки, че е трудно да се посочи точният енергиен микс, който захранва bitcoin, гласове от индустрията посочват, че миньорите все повече залагат на възобновяеми източници, тъй като цената на тока е по-евтина. Китайската провинция Съчуан е популярна дестинация за миньори на криптовалути поради ниската цена на електричеството и високата наситеност на водноелектрически централи.

През миналия месец Square, финтех компанията на Джак Дорси и Cathie Wood’s Ark Invest публикуваха бележка, посочвайки, че всъщност bitcoin ще провокира по-бързото навлизане на иновациите във възобновяемата енергия. Критиците обаче контрираха, че те имат личен интерес да сторят това. Керъл Александър посочва, че дебатът около влиянието на bitcoin върху околната среда е подвеждащ, тъй като повечето трансакции с дигиталната валута не стават чрез блокчейн.

„Почти цялата търговия не се извършва чрез блокчейн. Става на вторични пазари, на централизирани борси. Те дори не се записват на блокчейна”, казва Александър.

Екологично, социално и корпоративно управление

Независимо дали bitcoin е вреден за околната среда или не, негативните последици от енергийното потребление тревожат инвеститори, които осъзнават етичните и екологични отговорности на компаниите.

Екологично, социално и корпоративно управление е тенденция, която набира скорост на финансовите пазари, като попртфолио мениджърите все повече включват инвестиции в устойчиви операции в техните стратегии. Това означава, че някои акционери на Tesla може да са били притеснени, че компанията се асоциира с bitcoin, докато се представя за зелена корпорация.

„Привържениците на Bitcoin се чудят накъде отива бъдещето на криптовалутите”, казва Лайт Халаф, финансов анализатор в инвестиционната фирма AJ Bell.

„Въпросите около околната среда са невероятно чувствителна тема понастоящем, а ходът на Tesla може да послужи като събуждане за бизнесите и потребителите използващи bitcoin, които до сега не бяха мислили за въглеродния отпечатък”, казва той.

„Решението на Tesla поставя под натиск други големи компании, които приемат bitcoin за да представят практиките си, тъй като бордовете на директорите вече ще бъдат внимателни да не би да бъдат чути от инвеститорите с отношение към екологично, социално и корпоративно управление”, добавя той.