Милиони на вятъра: Къде са електронните услуги в България?

Малко над 5% от електронните административни услуги, предлагани през 2019 г., са наистина такива. Затова пък са похарчени стотици милиони на българските данъкоплатци. А електронното управление можеше да затрудни корупцията, пише Deutsche Welle.

Никой не знае колко точно пари са похарчени за електронно управление в България в последните 13 години – оттогава се отчита дейност в тази посока. Оценките за похарчените средства варират от минимум 200 млн. лв. (колкото са усвоени по европейски проекти с етикет "електронно управление") до 2 млрд. лв. (колкото са всички разходи за IT в държавната администрация). Като цяло се действа на парче, без целево финансиране. Едва в бюджета за миналата година бяха отпуснати за "е-управление и ИКТ" 119 млн. лeва.

Електронно управление няма

За електронно здравеопазване се говори и уж се действа от поне 18 години насам. Преди 4 месеца няколко IT компании предложиха да дарят 15 000 часа труд за здравноосигурителната система и това бе рекламирано от премиера Бойко Борисов на специална пресконференция. Държавата обаче не смята да се възползва от помощта, защото програмистите не познавали 25-те закона за здравеопазването, системата била стратегическа и затова трябвало да се възложи на специален изпълнител.

Оптимистично можем да кажем, че някои от електронните услуги функционират и се използват от години, пример за това е електронното подаване на данъчна декларация. От отчета отпреди година на Държавна агенция "Електронно управление" се разбира, че до 31.07.2019 г. администрациите са предлагали 38 063 услуги.

За да отговарят на стандарта на ЕС и за да бъдат наречени "цифрови услуги", те трябва са услуги от ниво 3 и 4. Ниво 3 предполага заявяване и получаване на услуги изцяло по електронен път, а ниво 4 – извършване на сделки и/или трансакции по услуги от Ниво 3.

Тези две нива са покрити към август миналата години едва от 1961 услуги. Тоест малко над 5% от всички административни услуги, които са наречени електронни, са наистина такива, въпреки похарчените за тях стотици милиони на българските и европейските данъкоплатци. Можем да предположим, че тази година наистина електронните услуги ще са повече, но все пак…

Няма воля, няма и капацитет

Според доклада на Агенцията една от основните спънки за въвеждане на повече електронни услуги е липсата на масова електронна идентификация. Като такава е предвидена да служи личната карта с чип, която е въведена със закон през 2016 г., но въвеждането ѝ се отлага всяка година с решение на парламента.

Основните причини за скъпото и липсващо електронно управление са липса на административен и политически капацитет, както и на политическа воля. "Липсата на административен капацитет води до некачествени проекти, които не функционират както трябва. Липсата на политически капацитет е липса на фокус по темата и липса на желание за отместване на "камъни от пътя". Пречки има много и трябва всяка седмица някой да "удря по масата", за да стане нещо.

Политическата корупция бави електронното правителство

"Засега с малки изключения е нямало такова желание”, коментира пред Deutsche Welle IT предприемачът Божидар Божанов, който беше съветник по електронно управление в кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова.

Божанов смята, че държавата не оказва помощ, защото не знае как. "Администрацията не си представя хипотеза извън Закона за обществените поръчки (ЗОП) и се притеснява, че ако приеме нещо по такъв начин и то не сработи, ще бъде виновна. Затова и трябва политическото ниво да каже "правим го" и да каже как го правим. При какви условия, с какви клаузи, така че да е защитен публичният интерес. Това не са решения, които администрацията може да вземе. Те са политически. И като не се взимат на политическо ниво, не се взимат и на административно, поради което нещата остават да висят."

Липса на специалисти

Електронното управление и отворените данни правят малко по-трудна корупцията при харчене на парите на данъкоплатеца. Но има и друга причина. Няма хора – проблем, който ще става все по-тежък в България. Няма IT специалисти, желаещи да работят за доста по-ниски от пазарните заплати, се разбира още от доклада на Агенцията.