Знаем, че изкуственият интелект може да пише, да допълва и да подрежда приоритетно задачи. Но може ли AI приложение да спечели 1 млн. долара, пита научната коментаторка на Financial Times Анджана Ахуджа.
Това е любопитното предизвикателство от Мустафа Сюлейман, съосновател на DeepMind, който сега разработва персонализиран чатбот. Според него големите езикови модели, като LaMDA и ChatGPT, вероятно са се справили с предизвикателството от 1950 г., поставено от пионера в компютърната техника Алън Тюринг – тестът дали машинно генерираните отговори в текстов разговор са толкова убедителни, колкото отговорите, дадени от хора.
„Сега светът се нуждае от нов репер за изкуствения интелект. По-конкретно, ние не просто искаме да знаем какво ще каже AI, но какво може да направи“, казва Сюлейман. За да премине своя актуализиран тест на Тюринг, той обяснява наскоро в MIT Technology Review, че „изкуственият интелект ще трябва успешно да действа по следната инструкция: „Изкарай 1 милион долара на уеб платформа за търговия на дребно за няколко месеца с инвестиция от само 100 000 долара“ Може да е нужен човек, за да потвърди банкова сметка или да подпише правни документи, но що се отнася до стратегия и изпълнение, AI ще „дърпа конците“.
Неговата идея за създаване на технология, която може автономно да намери начин за правене на пари, е умна и представлява полезно средство за обективно измерване на това колко успешен може да стане един самоуправляващ се ИИ. Но също разкрива технологична култура, която приоритизира печалбата пред социалната полезност – и която приема като подразбиращо се правото си да прави иновации без ограничения, въпреки последствията. ИИ, който може да намери собствен път към богатството, вероятно ще замени работни места, ще промени естеството на търговията, ще прехвърли властта в ръцете на малцина и породи безпокойство сред много.
Идеята за актуализиране теста на Тюринг се съдържа в предстоящата книга на Сюлейман „Идващата вълна: Технологии, сила и най-голямата дилема на 21-ви век“ Неговото хипотеза е, че сме в златна ера на достъпни технологии, с пробиви като квантови изчисления, синтетични организми, автономни оръжия и ДНК принтери. ИИ сега е централен за голяма част от нашия мрежов свят. Това създава въпросната дилема, а именно ограничаването: все по-лесно е за определени хора да причинят повсеместен хаос, например със зловреден софтуер или синтетичен патоген, но и все по-трудно за държавите контролират технологията.
Едно предизвикателство за правителствата, например е истинското разбиране на развиващите се възможности на ИИ. Публичните дискусии се поляризират около 2 аспекта: настоящ ИИ, създаден да изпълнява специфични задачи като вземане на ипотечни решения или писане на есета; и изкуствен генерализиран интелект (AGI), вид всеобхватен „суперинтелект“, който един ден може да достигне или надхвърли човешкия капацитет за познание, творчество и независимо мислене.
Сюлейман правилно вярва, че трябва да преценим какво се случва по средата. Неговата логика е, че първият в света автономен AI предприемач-милионер – може да го наречем и първият „не-предприемач“ – ще представлява междинен флаг, възвестяващ „способния изкуствен интелект“, или ACI.
Този вид AI би бил различен от автоматизираната търговия, следваща същите правила като хората, но по-ефективно. „По-скоро актуализираният тест остава в границите на екрана, но също изисква много подцели, умения и точки на ангажираност със света. AI трябва да прави пазарни проучвания, да проектира продукт, да взаимодейства с производителите, да се занимава със сложна логистика, продуктова отговорност, да прави маркетинг...“, казва Сюлейман. Това изисква машинна автономия в безпрецедентен мащаб.
Сюлейман защитава избора на парична цел, а не на социално полезна, като подтикването на ИИ да намери нов начин за намаляване на въглеродните емисии. „1 млн. долара е лесно измерима „бърза евристика, която може да се схване за част от секундата. Това ни казва: внимавайте за този момент. ИИ не просто говори, той действа“, отбелязва той.
Сюлейман очевидно е обмислил последиците от този момент. ИИ, който може да максимизира печалбата с минимална човешка намеса „явно ще бъде сеизмичен момент за световната икономика, огромна стъпка в неизвестното“, предвид, че толкова голяма част от глобалния БВП се проектира чрез базирани на екрана интерфейси и следователно достъпни за ИИ.
Проблемът е, че зададените от индустрията тестове често се превръщат във фокусна точка, около която се групират технически усилия. Тестът се превръща в цел, поради което преследването на милион долара изглежда като пропиляна възможност. И точно както показа масовото пускане на големи езикови модели, затворените изследвания могат внезапно да се пренесат в реалния живот без сериозно предупреждение, но със сериозни последствия. Трудно е да се върне духът обратно в бутилката.
Когато модерен тест на Тюринг ни каже, че способният изкуствен интелект е вече факт, ние хората може да сме неспособни да направим много по въпроса.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Мрачни прогнози за изкуствения интелект - жените са по-застрашени от мъжете
Експерти: Изкуственият интелект застрашава оцеляването на човечеството
Какво гласи мрачната прогноза на Бил Гейтс за изкуствения интелект?
Коментари