Българите отново са най-бедните в Европейския съюз

За поредна година българите остават най-бедни в Европeйския съюз, като покупателната им способност е най-ниска сред жителите на всички държави членки. Това показват най-новите данни за потреблението в ЕС за 2019 г. на Евростат. През 2018 г. отново бяхме на последно място.

Фактическото индивидуално потребление (ФИП) измерва материалното благосъстояние на домакинствата. Базирано на първите предварителни оценки за 2019 г. на НСИ по данни на Евростат, реалното потребление на човек от населението, изразено в стандарти на покупателната способност (СПС), варира между държавите членки на ЕС, от 59 до 135% от средното равнище в EС-27, пише в. "24 часа".

Девет държави членки регистрират реалното потребление на човек от населението над средното за ЕС-27 равнище през 2019 г. Най-високо е в Люксембург – 35% над средното за ЕС-27 ниво.

Германия e с около 23% над средното за ЕС равнище, следвана от Австрия, Дания, Белгия, Нидерландия, Финландия, Швеция и Франция, които са постигнали нива между 5 и 20% по-високи от средните за ЕС-27.

Реалното потребление на човек от населението за 12 държави членки варира от средното равнище за ЕС-27 до 25% по-ниско. В Италия, Ирландия, Кипър, Испания и Литва равнищата на реално потребление на човек от населението са до 10% под средното за ЕС-27, в същото време в Португалия, Чешката република, Словения и Малта са от 10 до 20% по-ниски. В Полша, Румъния и Гърция те са от 20 до 25% по-ниски от средното равнище за ЕС-27.

Шест държави членки имат реално потребление на човек от населението около 25% и повече под средното за ЕС-27 равнище. Естония има около 25% по-ниско равнище, докато в Словакия, Латвия, Унгария и Хърватия е от 25 до 35% по-ниско от средното за ЕС-27. В България реално потребление е с 41% по-ниско от неговото средно ниво за страните от ЕС-27.

Това на практика означава, че българите са 2 пъти по-бедни от жителите на Германия, Австрия и Дания и видимо изостават дори от повечето страни от бившия соцлагер. 

Подобна на българската е покупателната способност в Черна гора, а по-бедни са в Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания.

БВП на човек от населението варира от 53% в България до 261% в Люксембург от средното равнище за ЕС-27.

БВП е основният измерител на икономическата активност и също показва значителни разлики между държавите членки. През 2019 г. БВП на човек от населението, измерен в покупателна способност, е в границите от 53% в България до 261% в Люксембург спрямо неговата средна величина в ЕС-27. 10 страни отбелязват нива на БВП на човек от населението над средното ниво за ЕС-27 през 2019 г.

Високият БВП на човек от населението на Люксембург се обяснява частично с големия дял на пограничните работници, включени в общия брой на работната сила на страната. Тези работници допринасят за увеличение на БВП, а същевременно не се считат за част от местното население, което се използва при изчисляването на БВП на глава от населението.