„Южен поток“ е мъртъв, да живее „Турски поток“. Така може да се обобщи 2016 г. по отношение на два от най-големите енергийни проекта в близост до България. Макар че ако в края на 2015 някой ни го беше казал, едва ли щяхме да повярваме. Тогава все още се правеха опити (поне словесни) за реанимация на „Южен поток“, а „Турски“ бе блокиран от разрива в отношенията между Москва и Анкара в следствие на свалянето на руски самолет на турско-сирийската граница.
Какво представлява „Турски поток“ - проект за газопровод през Черно море до европейската част на Турция и по-нататък до границата с Гърция. Дължината на морската част е 910 км, а на сухопътната част по турска територия - 180 км. Общата стойност на проекта се оценява на 11,4 млрд. евро.
Когато става дума за пари - а в енергетиката става дума за много пари, гордостта обикновено отстъпва пред прагматичността. Още в началото на януари руският енергиен министър Александър Новак заяви в прав текст, че страната му е готова да реализира проекта за газопровод, ако европейските и турските партньори проявят интерес. Така привидният кратер в отношенията между Русия и Турция започна да се стеснява.
В началото на годината усилено се заговори и за газопровода „Посейдон“, който някои експерти видяха като стъпка за възраждането на „Южен поток“. Руснаците обаче бяха категорични - тази страница е затворена.
През юни президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Ердоган пък отвориха цяла нова глава, като започнаха затопляне на връзките. Още не бяха приключили първия си телефонен разговор от известно време насам, когато от „Газпром“ заговориха за рестарт на „Турски поток“. Темата се споменаваше все по-често, стигна се до уговорки за среща на енергийните министри на страните. Тези тенденции бяха посрещнати с безпокойство в ЕС заради вероятността чрез тръбата Европа да увеличи зависимостта си от руски газ.
Заради това или друго, Ердоган побърза категорично да заяви, че страната му е готова незабавно да предприеме мерки по реализирането на проекта. Така през август всички минали разногласия бяха забравени, официални Москва и Анкара си стиснаха ръцете и обявиха - „Турски поток“ ще има. От „Газпром“ не губиха време и веднага направиха постъпления да получат разрешение за извършване на проучвания.
Междувременно възобновяването на начинанието притесни България. Премиерът Бойко Борисов заплаши, че ще наложи вето в ЕС, ако проектът попречи на плановете ни за газов хъб „Балкан“.
„Ако останем само на интерконектора (бел. ред. - с Гърция), без газов хъб, то нашата зависимост ще се повтори. Няма да позволим България да бъде заобикаляна и ще използваме правото си на вето“, заяви министър-председателят, но все пак подчерта, че желаем включването на руски газ в българския хъб.
Никой обаче не се стресна от заканите на Борисов. „Турски поток“ продължи да се развива по план - през септември „Газпром“ се сдоби с почти всички необходими разрешителни. Гърция, която има пряк интерес от проекта, също се намеси по-активно. Премиерът Алексис Ципрас дори обсъди с руски официални лица възможността тръбата да минава и през неговата страна.
Официалното споразумение за проекта бе подписано през октомври. То предвижда построяването на две линии на магистралния газопровод по дъното на Черно море, които трябва да бъдат готови до декември 2019 г. От Русия обаче подчертаха многократно, че втората тръба (която трябва да служи за транзит към Европа, не към Турция) няма да бъде построена без писмени гаранции от страна на Европейския съюз, за да се избегне повторение на ситуацията с „Южен поток“.
В началото на декември парламентът на Турция ратифицира споразумението и бъдещето на проекта изглеждаше сигурно. Очаквано, газопроводът провокира много анализи и коментари в цял свят.
През декември отношенията между Русия и Турция бяха белязани от кървава трагедия - руският посланик в Анкара бе убит. Появиха се опасения, че това ще доведе до нов разрив между държавите. Те обаче демонстрираха силни и стабилни връзки. Към момента няма индикации, че „Турски поток“ е застрашен от ново замразяване.
Това, разбира се, не означава, че реализацията му е сигурна. А и мненията за влиянието му върху България варират. Ще се развие ли проектът активно през 2017 г. - предстои да разберем.
Коментари