България е осъдена не заради спирането на проекта през 2012 година, а защото през 2008 година двама директори на НЕК Мардик Папазян и Любомир Велков са поръчали оборудване за "Белене" без решение на УС на Националната електрическа компания. НЕК никога не е имала ресурс да направи проекта, който струва 20 млрд. лева към 2012 година, категорична беше енергийният министър Теменужка Петкова в коментар за сагата "Белене".
Петкова припомни, че докато беше шеф на АДФИ, е сезирала прокуратурата за действията на Папазян и Велков, но Петкова беше уволнена от АДФИ по времето на кабинета "Орешарски". Сега производството срещу Папазян и Велков е възобновено, след като е подадена жалба от Петкова чрез НЕК.
От думите ѝ пред bTV стана ясно, че България никога не е виждала втория реактор, който е започнал да се прави по времето, когато вече е течало арбитражното дело. Тя уточни, че вторият реактор е произведен на 90%. Петкова призна и, че вариантът с препродаване на двата реактора е трудно осъществим, защото не можем да продадем на цена, която да удовлетвори България.
Енергийният министър добави и, че ако няма пазарен интерес към "Белене" т.е. частен инвеститор да се захване с проекта, тогава щяло да се мисли за план "Б".
Снощи стана ясно, че министър-председателят Бойко Борисов възложи на Петкова да изиска писмено становище от "White and Сase" за обжалване. В него трябва да бъдат изложени мотивите относно възможността или невъзможността за обжалване на решението на Международния арбитражен съд в Женева по делото между "НЕК" ЕАД и "Атомстройекспорт" във връзка с проекта "Белене". Становището ще бъде предоставено на парламентарните групи в Народното събрание.
Евентуално обжалване на арбитражното решение по делото между „Атомстройекспорт” и НЕК за АЕЦ „Белене” би имало малък шанс за успех и в крайна сметка би струвало още пари на страната ни, предаде БГНЕС, позовавайки се на становище на адвокатската кантора "White and Case". "White and Case" e международното адвокатско дружество, което представляваше интересите на НЕК пред Международния арбитражен съд.
"Обжалването обикновено включва определени разходи и риска от това да се заплатят разходите на другите страни в случай на загуба. Освен това лихвата щеше да продължи да тече и по време на производството по обжалването. Основанията за обжалване на арбитражно решение съгласно швейцарското право са много ограничени. Освен това на практика швейцарските съдилища рядко признават обжалвания”, заявяват адвокатите.
Още подробности по темата "Белене" прочетете в Actualno.com.
Коментари