Тенденцията относно икономическия растеж на България е низходяща. Това сочи есенната икономическа прогноза на Европейската комисия за развитието на икономиката на ЕС в цялост и на отделните страни-членки в частност.
Съгласно прогнозата, през тази година българският БВП ще отчете растеж от 3,6%, но догодина ще има понижение в растежа и той ще е 3%. За сравнение, правителството очаква с проектобюджета за догодина растежът да е 3,3%. През 2021 година пък се очаква още едно, но по-малко понижение в растежа – от 0,1% т.е. след две години Брюксел очаква нашният икономически растеж да е 2,9%.
Както вече нееднократно е ставало на въпрос при различни анализи, и сега ЕК заключва, че основната причина за растежа е вътрешното потребление, но очаква то леко да се свие. Брюксел обръща внимание и на силните инвестиции в технологии и оборудване, но отчита, че цялостната картина на инвестициите е умерена. Изрично се посочва, че износът намалява и там вече се забелязва волатилност, а вносът се е свил много рязко – през второто тримесечие на 2019 година. А именно в тази насока е и голямото предупреждение – ако основните търговски партньори на България рязко намалят търсенето, то ще има трудни времена за българската икономика.
Специално внимание е обърнато на инфлацията – прогнозата е за 2,4% през 2019 година. Но ЕК наблюдава много резки промени – от 3,1% през април до 1,6% през септември. Брюксел посочва като фактор за това цените на храните и особено свинското, заради проблемите с африканската чума. Прогнозата за 2020 година обаче е за инфлация от 1,6%, а през 2021 година очакванията са да има здравословно увеличение, до 2,1%.
За безработицата ЕК отбелязва, че е на исторически ниско ниво – с прогноза за 4,4% през 2019 година, 4,1% през 2020 година и 4% през 2021 година. А като причина за това се сочат европроекти и държавни проекти т.е. силна намеса на държавата. Очаква се обаче и спад на заетостта, до 0,2% през 2021 година.
ЕК очаква и бюджетният излишък да намалява през следващите 2 години, но да намалява и съотношението на публичния дълг към БВП – от 21,1% през 2019 година, на 19,9% през 2020 година и на 18,6% през 2021 година.
Понастоящем брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната се очаква да нарасне с 1,1 % през 2019 г. и с 1,2 % през 2020 г. и 2021 г. В сравнение с лятната икономическа прогноза от 2019 г. (публикувана през юли) прогнозата за растеж бе понижена с 0,1 процентни пункта през 2019 г. (от 1,2 %) и с 0.2 процентни пункта през 2020 г. (от 1,4 %). За ЕС като цяло се предвижда БВП да се увеличи с 1,4 % през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Прогнозата за 2020 г. също бе занижена в сравнение с лятото (от 1,6 %).
Според комисаря по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси, в ЕС се чака растеж през следващите години, но и повече бариери пред него. "Основите на икономиката на ЕС са стабилни: след шест години растеж безработицата в ЕС е на най-ниското си равнище от началото на века, а съвкупният дефицит е под 1 % от БВП. Но по изпълнения с предизвикателствата път напред няма място за самодоволство. Всички политически лостове ще трябва да бъдат използвани за укрепване на устойчивостта на Европа и за подкрепа на растежа", заяви Московиси.
Редица рискове може да доведат до по-слаб от предвидения растеж. Допълнителната несигурност или по-силното напрежение в търговията или геополитиката биха могли да забавят растежа. Същият ефект може да се получи и от по-рязко от очакваното забавяне на растежа в Китай поради по-слабите икономически последици от приетите досега мерки на политиката. По-близо до Европа, сред рисковете са неорганизираното излизане на Обединеното кралство от ЕС и вероятността слабостите в производствения сектор да се отразят по-силно на секторите, ориентирани към вътрешния пазар.
Коментари