През отминаващата година обществените поръчки за пореден път потвърдиха статуса си на меката на корупционните схеми в България. Тяхната сфера е сред тези, в които най-ясно си личи безочието на властимащите. Две бяха основните линии по темата през 2016 година - замразените поръчки на депутата Делян Пеевски и нелепите такива на редица институции.
В началото на февруари парламентът прие новия Закон за обществените поръчки, който предизвика критики и бурни дискусии… извън пленарна зала. В нея дебатът не бе особено сериозен, което провокира депутати да поискат от президента Росен Плевнелиев да наложи вето на нормативния акт. Все законът бе одобрен и въведе немалко новости в поръчките.
Но не това бе най-обсъжданата тема през първите месеци на годината, а внезапното решение на премиера Бойко Борисов да блокира множество поръчки и проекти на депутата и успял мъж на 30-и-няколко Делян Пеевски. Първата спряна обществена поръчка бе за строителството на АМ „Хемус“, а мотивът - съмнения, че компании, свързани именно с Пеевски и управителя на "Лукойл България" Валентин Златев, са спечелили търга в края на 2015 г. (След спирането строителството на лотовете бе разделено на части и бяха отворени нови търгове. Медийни публикации твърдят, че в някои от тях отново са участвали фирми на Пеевски - бел. ред).
Продължи се със замразяването на проекти на Министерство на земеделието и храните за строителство на горски пътища за 95 млн. лева. Те трябваше да се изпълняват от „Водстрой 98“, която, според публикации, също е на Пеевски. Начинания в общините Варна и Бургас за 160 млн. лева бяха следващите. Най-големият проект - за 120 млн. лв., беше "Строителство, основен ремонт и реконструкция на пътна и улична мрежа, паркове и градска среда". Фирмите-изпълнители бяха "ПСТ груп", свързвана с Пеевски, и "Хидрострой" на бизнесмена Велико Желев. Проектът предвиждаше изграждане на нови пътища, тротоари и паркове и рехабилитация на съществуващите пътища.
Действията на Борисов очаквано разгневиха Пеевски, който няколко пъти повтори, че няма нищо общо с въпросните поръчки и се заинтересува от популярния в онези месеци въпрос кого вижда премиерът, като се погледне в огледалото. Останалата част от обществото пък се интересуваше защо точно в този момент Борисов пое на поход срещу депутата-бизнесмен. Според политически и обществени фигури като Радан Кънев и Христо Иванов причината бе кризисен ПР. Далеч по-възвишени цели посочи вицепремиерът Томислав Дончев - борба с корупцията и задкулисието. Финансовият министър Владислав Горанов пък заяви, че се готви преструктуриране на обществени поръчки за десетки милиони левове, сред които е тази за личните документи.
В края на февруари Борисов разпореди пълна проверка на всички обществени поръчки на министерствата, изведнъж прозрял, че е важно при публичните финанси да има прозрачност. Министрите приеха нещата присърце и се хвърлиха да проверяват. Като усърден в това отношение се стремеше да се покаже военният министър Николай Ненчев, който още през март спря две поръчки за над 50 млн. лева. Няколко месеца по-късно социалният министър Зорница Русинова прекрати скандална поръчка за луксозни автомобили на управляваното от нея ведомство. Поръчката, която изглеждаше написана за предопределен победител, беше обявявана на два пъти по време на предшественика на Русинова Ивайло Калфин и породи силно възмущение.
Институциите обаче тепърва започваха с нелепите оферти. Министерство на образованието и науката реши да стимулира учението със запалки, отверки, антистрес топки и други изключително уместни артикули за общо над 2 млн. лева. Земеделското ведомство се вдъхнови да рекламира Програмата за развитие на селските райони с пъзели, детски играчки и подобни за 700 000 лева. Екоминистерството обяви поръчка за тениски, чадъри, шапки и тетрадки, а регионалното изуми със странно специфичните си изисквания за рекламни материали (пример: 50 броя електронни книги с шестинчов дисплей, четири гигабайта памет, широки 120 мм, високи 172,5 и с тегло точно 169 грама). Темата докара тревоги на премиера Борисов, който се видя принуден да предупреди подчинените си - никакви запалки и балони за реклама на европредседателството на България.
В сферата на обществените поръчки имаше още много скандални моменти през 2016 г. Конфликт на интереси около Центъра за градска мобилност в София коства работните места на депутата Ирена Коцева и зам.-кмета на столицата Любомир Христов. Ръководството на „Гранична полиция“ бе уволнено заради обществената поръчка за превоз на мигранти, възложена на арестуван за трафик на хора. Оказа се, че само 40 фирми усвояват 23% от обществените поръчки. През декември Борисов (вече премиер в оставка) нареди на министрите да спрат всякакви обществени поръчки. А от ЕК настояват да затегнем контрола.
Индикациите, че сме готови са последваме препоръката на Брюксел, засега са недостатъчни. Дали 2017 г. ще ни донесе повече прозрачност при обществените поръчки? Можем само да се надяваме.
Коментари