От протези до бижута, от автомобилни части до къщи, от оръжия до... палачинки - какво ли не вече може да бъде създадено чрез 3D принтер. Технологията се развива интензивно и намира все повече приложения. За тенденциите при нея поговорихме с Боян Пехливанов, собственик на компанията B2N, която е разпространител и диструбутор на 3D технологии.
Г-н Пехливанов, бихте ли ни разказали малко за B2N – кога е създадена компанията и как навлезе в сферата на 3D технологиите?
B2N е създадена през 2006 година, но до 2013 фирмата изпълнява услуги в сферата на строителния бранш, консултации, инвестиционни проекти, архитектурни услуги. От 2014 дейността прераства в отваряне на първа работилница за 3D принтиране и предлагане на българския пазар на всичко свързано с 3D технологиите: хардуер, софтуер, 3D принтери и 3D скенери. По-късно работата ни прераства в това да обслужваме целите Балкани и да сме един от основните дистрибутори на 3D технологии в региона. Паралелно с това развиваме работилницата си, която ражда ежедневно множество интересни и иноваторски проекти. Навлязохме в 3D технологиите, защото видяхме огромния потенциал да работим в много различни сфери и приложения и да създаваме нещо смислено, както и да оптимизираме съществуващи проекти и технологии.
Какъв тип продукти предлагате?
3D принтери, скенери, софтуер, материали и консумативи в тази посока. В принтерите имаме две основни направления: такива за индустриално ползване, включително за принтиране на метал, но имаме и принтери, подходящи за навлизане или първи стъпки в 3D принтирането, както и за сферата на образованието.
Клиентите Ви предимно от България ли са или и от други държави? И има ли частни лица сред тях или са основно предприятия?
Основната група от клиенти са ни инженерни компании, производители, но също и много зъботехници, скулптори, архитекти, дизайнери, както и образованието. С нашите продукти обслужваме 12 държави, целите Балкани, като на местно ниво имаме партньори, чрез които изпълняваме качествен сервиз и локални доставки.
От какви 3D технологии се интересуват най-много българските Ви клиенти?
Принтиране на здрави материали и, разбира се, много често помагаме и за реализацията на проекти още в самата фаза на проектиране или 3D моделиране. От гледна точка на машини, хората започнаха с първи стъпки с по-малки машини – десктоп, но постепенно разбират, че има още много възможности.
До каква степен 3D принтирането изобщо има приложение в България? Забелязва ли се ръст на разпространението му в последните години?
Ръст определено има. Цифрите са от целия регион, но забелязваме среден годишен ръст от 158% за последните 4 години.
По Ваше мнение коя е най-вълнуващата нова тенденция в 3D технологиите в световен мащаб?
Рециклиране (въпреки че още няма много по темата), принтиране с био материали и принтиране с "умни" материали. В сферата на сканирането: всякакви технологии за разпознаване, снемане на био данни, дигитални комуникации.
Несъмнено 3D технологиите предоставят огромни възможности, но събуждат и опасения, например във връзка с производството на оръжия. Смятате ли, че е възможно да се стигне до такова безконтролно производство?
Както всяко нещо, което ни дава позитивни възможности за развитие, се крие и опасност, ако даденото нещо попадне в недобронамерени ръце да се ползва за разрушение. Все пак има методи да се контролират тези неща. Но най-вече смятам, че както за тази технология, така и за всичко около нас, ние трябва да развиваме осъзнаване и да ставаме все по-добри, за да защитим и съграждаме устойчиво собствения си свят.
На кои видове 3D технологии очаквате усъвършенстване и развитие през 2019 г.?
Принтиране на метали, принтиране с рециклирани материали, принтиране с био строителни материали.
В кои области в България би било полезно да се заложи в по-голяма степен на 3D технологии?
В образованието, в разработката на продукти, в строителството, в рециклирането. Нека да бъдем пионери именно в това, да помогнем на целия свят да се избави от ненужното прахосване на пластмаси и всякакви други материали. Нека ги преработваме и с тях да създаваме нови олекотени, по-ефективни продукти.
Интервю на Деница Райкова
Коментари