Докато политикът до него вади телефона си за селфи, председателят на Virgin Atlantic Ричард Брансън поглежда в камерата, усмихва се и вдига ръце с палци нагоре в знак на одобрение.
Първият търговски еърлайнер, който пресича Атлантика, използвайки 100% биогориво, кацна в Ню Йорк.
I’ve just landed in New York from London after being on the world’s first 100% Sustainable Aviation Fuel (SAF) trans-Atlantic flight with Virgin Atlantic Airlines onboard a Boeing 787-9, powered by Rolls Royce Trent 1000 engines. A significant UK aviation achievement. #VS100 🇬🇧✈️ pic.twitter.com/0g4L1IdSeR
— Henry Smith MP 🇬🇧 (@HenrySmithUK) November 28, 2023
Самолетът Boeing 787 на Virgin Atlantic не използва изкопаеми горива, а растителна захар и отпадъчни мазнини, форма на т.нар. устойчиво авиационно гориво (SAF). Британски депутат пусна това селфи в социалната платформа Х и обяви полета за „значително постижение на британската авиация“ (полетът беше частично финансиран от британското правителство)
Не всички обаче са сигурни, че това е бъдещето на полетите. Биомасата, необходима за производството на биогориво, може да идва от широк набор от източници – растителен материал, хранителни отпадъци или дори водорасли. Биогоривата отделят въглероден диоксид при изгарянето си, но някои ги смятат за устойчива опция, защото са възобновяеми, а биомасата премахва част от въглеродния диоксид от атмосферата, докато расте.
Проблемът е количеството биомаса, което е необходимо за захранването на индустрия, гладна за горива, каквато е като авиацията. В академично изследване, публикувано през август, се посочва, че ако отглеждате захарна тръстика и я използвате за производство на биогорива за търговски самолети, ще са ви необходими 125 млн. хектара (1,25 млрд. декара) земя – приблизително колкото площта на американските щати Калифорния, Орегон, Вашингтон, Невада и Луизиана, взети заедно
Това е много земя. Ако пък се опитате да използвате единствено отпадъчни източници на биомаса, няма да разполагате с достатъчно, за да поддържате всички самолети в света във въздуха, казват някои експерти. Авиационната индустрия в момента е отговорна за около 3,5% от вредните емисии, което се равнява приблизително на емисиите на цяла Япония, един от най-големите замърсители в света.
Снимка: iStock
Защитниците на SAF твърдят, че горивото може да направи летенето много по-екологично, отколкото е в момента. Просто увеличаването на производството на SAF е огромно предизвикателство.
„Това, което правят, е доста важно. Те демонстрират, че полетът е напълно безопасен и няма проблеми с горивото. Преминаването от изкопаеми горива към SAF вместо изкопаеми горива може да спести около 70% от въглеродните еимиси, но това зависи от конкретния източник на биомаса, който ще се използва,“, казва Дейвид Лий, преподавател по атмосферни науки в университета Манчестър Метрополитън, който изучава въздействието на авиацията върху климата и е съавтор на доклада, изследващ доколко осъществим е преходът към SAF.
Той отбелязва, че международните регулаторни органи в момента не позволяват при полети да се използва над 50% SAF. Така за прелитането Virgin Atlantic над Атлантическия океан е необходимо специално разрешително от Службата за гражданска авиация на Великобритания.
Всичко това води до успешно доказателство за концепцията. В днешно време обаче би било трудно да се използва 100% SAF за повече от един бляскав полет. „Просто не можете да се сдобиете с проклетото нещо. Ако искаме да правим тестове на двигатели, изпитваме затруднения с купуването на гориво“, казва Лий.
Това е проблем, за който признават и от Virgin Atlantic. SAF съставлява едва 0,1% от всички потребявани авиационни горива. Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) прогнозира, че авиоиндустрията ще има необходимост от 450 млрд. литра SAF до 2050 г., докато през 2022 г. са произведени едва 300 млн. литра. Стотици хиляди полети обаче вече са използвали SAF, поне като част от смес с изкопаеми горива. В САЩ производството на SAF се очаква да достигне 2,1 млрд. галона (7,9 млрд. литра) годишно до 2030 г. – доста под зададената от администрацията на президента Байдън за производство на 3 млрд. галона (11,3 млрд. литра) гориво годишно.
Снимка: iStock
Увеличаването на производството на SAF е трудно. В свой доклад по-рано през годината Лий и негови колеги анализират потенциала на Обединеното кралство да произвежда собствено устойчиво авиационно гориво за търговски полети. „Стигнахме до заключението, че няма достатъчно земя“, казва той. Конкуренцията за земя по света е ожесточена. Ще имаме нужда от допълнителни 70-80 млн. хектара обработваема земя до 2030 г. в световен мащаб, според консултантската компания McKinsey & Company. Това е повече от площта на щата Тексас. По-голяма част от тази нова обработваема земя (70%) е необходима за отглеждането на култури за изхранването на добитъка. Едва 10% от общата необходима площ ще отиде за производството на биомаса, според сценария на McKinsey.
Част от устойчивите авиационни горива се произвеждат от отпадъчни мазнини, като процеси на производството на храни. Разчитането на подобни източници би могло на теория да намали необходимостта от отглеждането на култури само за производството на биогорива. Има обаче твърде малко отпадъци, казва Хана Дейли от университетския колеж Корк в Ирландия. Ако съберете цялата налична биомаса в Ирландия, тя ще може да замени едва около 4% от изкопаемите горива, потребявани в страната.
„Това изчисление би било сходно в други държави“, предполага тя.
„Съществува значителен риск това „отпадъчно олио за готвене“ да бъде измамно преименувано като необработено палмово масло“, казва Дейли. „Това може да допринесе за обезлесяването.“
Някои алтернативи на SAF, включително водородното гориво и електрификацията, в момента не са жизнеспособни опции за големи търговски полети.
Снимка: iStock
Устойчивото авиационно гориво, произведено от отпадъчни източници във Великобритания, би могло да задоволи едва 15% от търсенето на авиационно гориво в страната през 2030 г., казва Челси Балдино, старши изследовател в Международния съвет за чист транспорт (ICCT).
От организацята изчисляват, че до 2030 г. САЩ ще може да произвежда едва 3,3-4,2 млрд. галона SAF, докато през 2019 г. щатските авиокомпании са използвали 23 млрд. галона реактивно гориво.
„Биогоривата, осигуряващи значителното намаляване на вредните емисии, необходимо за декарбонизиране на реактивното гориво, няма да бъдат налични в големи мащаби“, казва тя. Електронните горива – синтетични версии на изкопаемите горива, които се произвеждат с възобновяема енергия, ще бъдат „от съществена важност“, според Балдино. Производството на е-горивата изисква много енергия, но те имат предимството да не отделят допълнителен въглерод в атмосферата, какъвто е случаят с новоизвлечените изкопаеми горива.
Джош Мус, икономист от университета Лийдс Бекет, пък определя полета на Virgin Atlantic със100% биогориво като „грийуошинг“.
„Науката предполага, че наистина няма такова нещо като устойчива авиация“, казва той. По-добре би било да се намали търсенето на полети в световен мащаб, може би с таксуване на често пътуващите или чрез увеличаване на данъците върху авиокомпаниите, казва той. Муус признава, че подобни мерки са „политически и социално неприятни“, но и той, и Дейли казват, че може да се окажат необходими, ако искаме да постигнем целите за нетни нулеви емисии.
Дейли твърди, че дори и ако SAF наистина заменя все по-голям дял от изкопаемите горива за авиационни цели, цялостната полза би била премахната от бързо развиващата се авиационна индустрия. Общият годишен брой на полетите по света ще достигне 16 млн. до 2050 г. – увеличение от 44% спрямо 2019 г., прогнозират от Eurocontrol. „Самата аз бих искала да летя без да изпитвам чувство за вина, но това просто не е възможно“, казва Дейли.
Източник: BBC
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
NASA и Воеіng инвecтиpaт нaд 1 млpд. долара в "зелени" caмoлeти
Може ли Индия да забогатее и едновременно с това да постигне енергиен преход?
Най-подходящите за семейства авиокомпании и летища са базирани на един континент и това не е Европа
Още една европейска страна наложи такса върху самолетните билети
Самолет или влак: Кое да изберем, ако искаме евтин транспорт в Европа?
Коментари