През април 2024 г. Венеция започна таксува по 5 евро туристите на града, които са само на дневно посещение в най-натоварените дни от годината. Но не само Венецията със своите 30 млн. посетители годишно, обаче не е единственото място, което експериментира с туристически данъци.
Във Великобритания общински съвет в окръг Кент препоръча въвеждането на туристическа такса за престой с преспиване. В Шотландия изглежда, че до 2026 г. посетителите на Единбург вече ще плащат такса, а правителството на Уелс планира да въведе подобна мярка по-късно тази година.
В над 60 дестинации по света този тип такса вече е в сила. Той варира от общонационална такса за Исландия до такси за различни градове в САЩ. Някои от тях са в сила от дълго време (Франция действа първа през 1910 г.), но повечето от тях са въведени през последното десетилетие или две.
Преди да настъпи пандемията и да засегне сериозно туристическата индустрия, 2020 г. бе описана от едно печатно издание като „годината на туристическите такси“, след като Амстердам се присъедини към посточнно увеличаващия се списък от дестинациите, сред които са още Париж, Малта и Канкун, които таксуват туристите за това, че просто ги посещават.
Снимка: iStock
Въвеждането на тези туристически такси често е спорно, като организации от индустрията изразяват загриженост относно потенциалното въздействие върху туризма.
Оказва се, че връзката между подобни налози и броя на посетителите не е проста, като няколко проучване стигнаха до различни заключения. Някои от тях предполагат, че туристическите такси са попречили на международния туризъм на Балеарските острови и Малдивите и че може да разубедят хората да се включат в местния туризъм.
Въпреки това на едно от най-популярните туристически места в света с такса – Барселона, броят на посетителите непрекъснато нараства, като отседналите в хотели в града са нараснали от 7,1 млн. през 2013 г. на 9,5 млн. през 2019 г.
Всъщност отношението между туристическата такса и броя на посетителите е толкова сложно, че няма единно мнение дори и в една и съща държава. Италия е една от най-проучваните и резултатите там също са противоречиви.
Друго проучване, което изслдва три съседни италиански крайбрежни града, установява, че само в една от дестинациите таксата за посетители е намалила броя на туристите. Проучване на Рим, Флоренция и Падуа показва, че в тези градове няма отрицателен ефект по отношение на местното или международното търсене.
Снимка: iStock
Какво обаче може да се каже по отношение на другите ефекти, като потенциалните ползи от изразходването на събраните приходи? Като част от продължаващ проект от CNN са анализирали седем различни дестинации, на които има туристически такси, за да установят, как се харчат събраните пари.
На повечето места приходите от туристически такси се използват за финансиране на реклама и брандиране или просто насърчаването на още туризъм. Приходите също често се използват за финансиране на туристическа инфраструктура, от обществени тоалетни и пешеходни или велоалеи до конгресен център за милиарди в окръг Ориндж Каунти, Флорида.
На Балеарските острови средствата се насочват към проекти, които смекчават отрицателното ефекти от туризма върху околната среда, културата и обществото на островите. Сред тях са управление на отпадъците, опазване на природни местообитания и исторически паметници и изграждането на социални жилища.
Но като цяло туристическите данъци са въведени успешно в дестинациите, които разгледахме, и има малко доказателства, че туристите са били отлагани от посещение.
Как се харчат средства от туристически такси?
Снимка: iStock
Като цяло туристическите такси са въведени успешно в дестинациите, разгледани от CNN и няма много доказателства, че те отказват туристите.
Поручваия също така показват, че когато туристите са информирани за какво се използват средствата и когато това е свързано с подобряването на тяхното изживяване или на устойчивия туризъм, те са готови да приемат и платят таксите.
Еднодневни посещения
При много туристически дестинации основният проблем не са посещенията с нощувки, а еднодневните посетители, които използват местни ресурси, докато същевременно имат малък финансов принос. По тези причини може също да се използват такси за възпиране на еднодневни посещения и насърчаването на по-дълги престои.
Снимка: iStock
Венеция е начело на тази промяна. През април тази година, след дълги дискусии между местните власти, жители и представители на бизнеса, Венеция въведе пробна такса за дневните посетители или т.нар. „такса за достъп.“
В Кент, Англия може да е необходимо малко повече време, за подобни радикални промени. За разлика от Шотландия и Уелс, в момента в Англия няма планове за въвеждане на туристически такси в национален мащаб.
Това може да се окаже невалидно, предвид острата нужда на много дестинации в Англия да подобрят местната инфраструктура, на която туристите разчитат, включително за къпане и обществен транспорт. В Манчестър и Ливърпул компаниите въведоха доброволни такси за нощувка за посетителите, на фона на липсата на законови основания за налагане на задължителни такси.
Много други градове вероятно ще последват примера им. Туристическите такси са нещо, което може би трябва да обмислим като бюджет за бъдещите си планове за пътуване, където и да решим да посетим.
Източник: CNN Travel
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Протести във Венеция, след като входната такса за еднодневни туристи влезе в сила
Влизат в продажба билетите за входната такса до Венеция. Какво трябва да знаете?
Един от най-посещаваните италиански градове въвежда дневна такса за туристите
Една от най-популярните забележителности в Рим става платена
Популярен европейски град въвежда входна такса за площада си
Каква е съдбата на хвърлените монети във фонтана "Ди Треви" в Рим?
Коментари