Работодателите искат замразяване на минималната заплата

Работодателите са против вдигането на минималната работна заплата, която трябва да се повиши с 40 лева от 1 януари 2020 г. Пандемията и свързаната с нея безработица свиват печалбите и парите за инвестиции, а производителността на труда също намалява. Затова бизнесът иска минималната заплата да бъде замразена.

Искането за замразяване на минималната заплата за цялата 2021 г. не е искане, а икономическата логика. Това заяви пред Нова телевизия Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Той обясни, че тазгодишният ръст на минималната работна заплата от близо 10% е бил направен при прогноза, че ще имаме над 3% ръст на БВП за 2020 г. Досега обаче е отчетен спад за второто тримесечие от 8,5% спрямо второто тримесечие на 2019 г., а прогнозата на ЕК за цялата година е за спад от над 7%.

Европейската комисия смята, че догодина европейската икономика няма да се възстанови напълно, т.е. тази година ще слезем до нивото на 2017-2018 г. като БВП, заключи Велев.

По негови думи, когато има криза и ръст на безработицата, разумното действие е да не се увеличава минималната заплата, за да могат да бъдат наемани по-лесно безработните и нискоквалифицираните работници.

Според шефа на АИКБ, ако се замрази минималната работна заплата, ще се помогне на 100 000 души, които в момента са на пазара на труда.

Работодателите не искат да се вдига минималната заплата 

Велев отбеляза, че в момента се наблюдава ръст на средната работна заплата. Той обаче бил механичен, защото при криза се съкращават най-напред нискоквалифицираните работници и тези с лоши трудови навици.

"Работната заплата трябва да се изработва. Ако тя не достига, това, което е изработено, трябва да се добавя по друг начин. Но не и от тези, които работят по-добре и повече и давайки на тези, които работят по-малко и лошо", каза още Велев.

От своя страна Любомир Костов от КНСБ заяви, че при криза трудът е най-ощетеният. Ако трябва да орязваме някакви разходи, то винаги са тези за труд, обобщи той.

Ще се договарят по-високи заплати по браншове

По негови думи има три фактора, които не предполагат такова действие. На първо място е политическият - управленската програма на правителството предвижда от 1 януари 2021 г. ръст на минималната работна заплата. Костов обясни, че тя все още се управлява административно и не би трябвало да се обвързва с пазарните конюнктури, които се случват.

По негови думи България е в исторически етап, в който имаме пари за всякакви реформи, и увеличението на минималната заплата не би трябвало да е проблем за държавата.

Синдикалистът посочи, че в момент, когато ЕК говори за методология за изготвяне на обща европейска минимална работна заплата, ние говорим за замразяване на нашата, при положение че дебатът трябва да е обратен.

Европа иска по-високи минимални заплати в страните-членки

Велев пък заяви, че в момента има спад на производителността на зает с 5,6%. "Ако безработните са плюс 100 000, заетите са минус 200 000. Въпреки намаляването на производителността има ръст на заплатите заради рязкото свиване на инвестициите, което е лошо", поясни той.

Шефът на АИКБ призова да се спре робуването на противопоставянията между работодатели и синдикати. "Нека погледнем числата. Никой не иска в България да има ниски заплати. Просто това са възможностите на икономиката", категоричен е той.

Велев отново подчерта, че догодина вероятно ще сме на равнището на 2018 г. като БВП, а тогава минималната заплата е била 510 лв. Той прогнозира, че тепърва предстоят най-тежките месеци в публичните финанси.

Костов също посочи, че след икономическата криза ще дойде социалната - нарастването на неравенствата. В началото на 2021 г. ще усетим в пълно измерение икономическия ефект, предстои ни тежка зима, заключи той.