Бедните у нас достигат 1.6 млн. души

Хората живеещи под прага на бедността в България достигат 1.659 млн. души или 23.8% от населението на страната. Сумата, под която човек се води беден у нас, е 451 лева средно на месец на едно лице от домакинството, сочат данните на Националния статистически институт за 2020 г.

Линията на бедността нараства спрямо 2019 г. с 9.2%, докато относителният дял на бедното население отчита ръст от 1.2 процентни пункта. За сравнение, през 2019 г. бедните у нас са възлизали на 1.586 млн. души или 22.6% от населението.

Линията на бедността е различна за всяка област у нас. През 2020 г. най-ниското ниво се наблюдава в областите Монтана и Видин - съответно 270 и 297 лева. Най-високото равнище се отчита в област София (столица) (718 лева), следвана от областите Перник (506 лева) и Варна (480 лeвa).

Най-сериозен е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.3%, Монтана - 29.4%, Силистра - 29.1%, и Бургас – 29.0%. От друга страна, най-нисък дял се регистрира в областите Габрово - 12.3%, Разград - 12.6%, и Шумен - 16.4%.

Линията на бедност за 2020 г. нараства спрямо 2019 г. в почти всички области. С най-голямо нарастване са областите София-град (с 22.0%), София-област (с 19.8%), Благоевград (с 19.1%), Пазарджик и Кърджали (по 18.2%) и Шумен (с 18.0%). Намаление в размера на линията на бедност спрямо предходната година се наблюдава в областите Габрово (с 10.2%), Видин (с 6.8%), Хасково (с 2.2%), Враца (с 1.2%) и Сливен (с 0.2%).

Бедността сред населението се различава когато става дума за отделните етнически групи.

Относителният дял на бедните сред самоопределилите се като част от ромската етническа група е най-висок в страната – цели 66.2%. Най-нисък дял се наблюдава сред българската етническа група – 17.8% от анкетираните. Делът на бедните сред турската етническа група достига 29.5%. Сред останалите групи, определени от НСИ като "други", делът на относителната бедност достига 12.7%.

Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 31 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 11 пъти за турската етническа група. При лицата, определили се като роми - близо 70% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.

Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 56.6 и 36.5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица - 28.9%.

През 2020 г. 28.3% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 0.8 процентни пункта повече спрямо 2019 г. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 10.3 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. Програмистите получават над 40 000 лева годишно

През 2020 г. 8 от 10 деца (84.1%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4.7%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е седем пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.