Средната работна заплата у нас за първи път прехвърли нивото от 2 000 лева на месец откакто страната преживя шока на хиперинфлацията в края на миналия век, сочат предварителните данни на Националния статистически институт.
Средната работна заплата за страната през месец април достига рекордните 2 009 лева брутно. През следващите два месец обаче нивото на средната работна заплата се понижава рязко до 1 935 лева през май и 1 927 лева през юни.
Това е традиционно динамика, тъй като през летните месеци пазарът на труда се характеризира с ръст в заетостта в сектори с по-ниски възнаграждения, като хотелиерство и ресторантьорство, както и със сезонната заетост, основно по черноморските курорти. Това понижава средноаритметичната стойност на средната работна заплата за страната, която обикновено започва отново да расте с идването на есента.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
Средната работна заплата за второто тримесечие на годината възлиза на 1 957 лева (1 518.60 лева нетно), като нараства с 4% спрямо първото тримесечие на годината.
На годишна база средната работна заплата нараства с 13.1% или 227 лева спрямо второто тримесечие на миналата 2022 година, когато средната заплата е възлизала на 1 730 лева. Това представлява забавяне в темпа на растеж спрямо първото тримесечие с приблизително 4 процентни пункта.
Конкретно средната заплата за месец април от 2 009 лева (1 558.93 лева нетно) – рекордна номинална стойност откакто страната ни предприе деноминация на националната си валута след периода на хиперинфлация в края на миналия век, представлява увеличение от 13.4% на годишна база или ръст от 238 лева.
Заплатите у нас растат по-бързо от годишната инфлация, която достига 8.7% през месец юни тази година.
Средната работна заплата в частния сектор нарастват през второто тримесечие с 14.1% на годишна база до 1 961 лева, докато средната заплата в обществения сектор записва ръст от 10.1% до 1 944 лева.
Трябва да се отбележи, че основният двигател за повишението на средната работна заплата за страната е София (столица), където средните заплати уверено вървят в посока 3 000 лева, докато нито една друга област в България все още не е достигнала средно ниво от над 2 000 лева.
България първа по ръст на заплатите в ЕС
Най-високо увеличение на средната работна заплата се регистрира в икономическите дейности „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - ръст от 22.3% на годишна база, „Строителство“ - със 17.4%, и „Транспорт, складиране и пощи“ - със 17.2%.
На тримесечна база икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Строителство“ - с 8.5%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 8.3%, и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - със 7.5%.
Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за периода са:
- „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 4 732 лева;
- „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 3 061 лева;
- „Финансови и застрахователни дейности“ - 2 915 лева.
Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности:
- „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 1 189 лева;
- „Други дейности“ - 1 261 лева;
- „Селско, горско и рибно стопанство“ - 1 406 лева.
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната
Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2023 г. нарастват с приблизително 25 200, или с 1.1%, спрямо края на март 2023 г., като достигат 2.33 млн. по предварителни данни на НСИ.
В края на юни 2023 г. в сравнение с края на юни 2022 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение нарастват с приблизително 24 200 или с 1.0%.
Най-голямо увеличение на наетите на годишна база се наблюдава в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 16 500, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 6 500, и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 5 200, а най-голямо намаление - в „Преработваща промишленост“ - със 7 100, и в „Административни и спомагателни дейности“ - с 6 200.
В процентно изражение годишното увеличение е най-значително в икономическите дейности „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 10.0%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 5.8%, и в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 4.5%, а най-голямо намаление е регистрирано в „Административни и спомагателни дейности“ - с 5.1%, и „Преработваща промишленост“ - с 1.5%.
Пенсията скочи до над 50% от средния осигурителен доход
Бюджет 2023 вече е факт - с основен акцент върху заплатите
Какви служители се търсят в София и как вървят заплатите?
В кой сектор заплатите у нас са по-високи - в частния или в държавния?
Какво е почасовото заплащане в страните от Европейския съюз?
Коментари