Еврото не е нито панацея, нито опасност за българите

Влизането в чакалнята на еврозоната не е решение на всичките ни проблеми. То дава добри възможности, но българските власти трябва да свършат още много работа, за да приемем еврото и да настигнем като икономика и доходи Централна и Западна Европа. Около това мнение се обединяват експерти, обсъждайки приемането на България в ERM II.

За спестяванията на хората и фирмите, цените и сделките нищо не се променя, всички страхове по този повод са безпредметни, казва икономистът Красен Станчев пред Deutsche Welle. "На лева няма да му се случи нищо особено – сегашният разменен курс към еврото ще бъде запазен, валутният борд също остава", посочва Станчев.

Еврото не е панацея и не бива да имаме свръхочаквания, заяви пред БНР Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика. В еврозоната има както страни с висок, така и с нисък растеж, както такива, които са фалирали, така и други, които се справят добре, припомни той.

Нужна е още много работа

Проблемите за разчистване по пътя към еврото обаче изобщо не са дребни. "Под прикритието на реториката срещу прането на пари, управлението на несъстоятелността и държавните предприятия се прокарват политики, които спират чуждестранните инвестиции, създават несигурност в системата (например чрез уреждането на фалита на физически лица, но не само), възпират приватизацията и разширяват навлизането на държавната бюрокрация в бизнеса", обяснява Станчев.

Трябва да продължим с реформите в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност, тъй като те директно влияят на стабилността и целостта на финансовата система. Не е ясно обаче как Европа ще контролира тези процеси у нас.

Финална спънка дели България от чакалнята на еврото

България и Хърватия имат още много работа, за да оправят икономиките си и да подобрят институциите си, преди да се присъединят към еврото, изтъква членът на борда на Европейската централна банка Фабио Панета, цитиран от БНР. Европа иска от нас сериозен напредък в борбата с корупцията, по-добро управление на държавните предприятия и по-ефективна работа на институциите.

Лъчезар Богданов препоръчва да се работи за прозрачен надзор над финансовата система, за създаване на правила да не се трупа риск по отношение на финансовия сектор, за устойчиви публични финанси, срещу прането на пари, за добро управление на държавните предприятия и за структурни реформи, които да дават дългосрочни перспективи за растеж.

Риск ли е банковият съюз?

Единственият риск е, че не е ясно как действа надзорът на Европейската централна банка върху български банки. Българският банков надзор трябва да изпълнява предписанията на ЕЦБ. Но отговорността остава е негова, а не на банковия съюз.

"Европейският надзор може да наглежда (а и сега го прави) големите банки, но не и малките и съвсем не държавните като ББР – тя също е малка, но може да бъде инструмент за големи безобразия, които на практика безкрайно да се финансират от бюджета", предупреждава Красен Станчев.

Приемането на еврото обаче може да се отложи и след 2023 г., тъй като страната ни има още много работа за вършене.

Предимствата на еврото

С приемането на еврото намаляват разходите по сделките (ако не се увеличат поради регулиране), вероятно ще спаднат цените (ако местните монополи не се разраснат и фискът се управлява добре), ще паднат с малко лихвите, ще бъде освободен ресурс за залпово кредитиране на частни и публични проекти, обяснява Станчев.

Това е и геополитически жест – приближаване към Запад, към сърцето на ЕС. "Ще се улесни правителственото вземане на пари от Запад, за да се плаща с тях на Изток. Това е голям минус и има исторически опит в неговото прилагане", отбелязва икономистът.