Мнозинството българи са против еврото. А управляващите искат още през април България да влезе в т.нар. чакалня за еврозоната. Страната обаче нямало да приема еврото на всяка цена. Какво означава това за България, обяснява Deutsche Welle.
Промените в закона за Българската народна банка (ЗБНБ, по-специално в чл. 29, в който е фиксиран курс от 1.95583 лева за 1 евро), инициирани от управляващите, будят тревога. Мнозина смятат, че с тях се отваря възможност за натиск за обезценяването на българския лев от страна на други членки на ЕС.
Според правителството, измененията в закона са необходимо условие за присъединяването на България към европейския валутно-обменен механизъм (ERM II), т.нар. чакалня на еврозоната. Очаква се България да влезе в нея след броени седмици - през април 2020 г. По същество промените означават, че след влизането на страната в чакалнята курсът между лева и еврото ще стане обект на преговори c ocтaнaлитe държави в ЕRM II и EЦБ.
За да отговори на страховете, вчера (30 януари) парламентът реши, че България ще се откаже от присъединяване към еврозоната, ако не успее да договори влизане при сегашния фиксиран (чрез паричния съвет) валутен курс на лева към еврото в съотношение 1.95583.
Има ли основания за тревога?
И да, и не. Да започнем с положителните примери. Преди влизането си в еврозоната Естония и Литва се намират в режим на валутен съвет, при който националните им валути са обвързани с европейската. При присъединяването на Естония към еврото на 1.01.2011 г., обезценяването на естонската крона е незначително (с по-малко от 0.001%); запазва се и стойността на литовския литас, докато той не е напълно заменен от еврото на 1.01.2015 г.
Тогава какъв е проблемът? Първо, България не е нито Естония, нито Литва. Трудно можем да сравняваме влиянието на Прибалтийските републики и това на най-бедната страна в ЕС. Следователно не можем да изключим (успешен) натиск за неизгодна за България промяна на фиксирания курс на лева спрямо еврото. Освен това самото участие в ERM II позволява разменният курс спрямо еврото да се колебае в граници плюс-минус 15% от "централния курс", който е договорен между ЕЦБ и присъединилата се страна.
Второ, сегашното решение на парламента е политическо. То няма силата на закон и може да бъде променено - например от друго мнозинство в следващ парламент. Такъв изглежда ще има през 2021 г., освен ако няма предсрочен вот. Били сме свидетели и на това как настоящите депутати променят коренно позициите си - понякога между две последователни заседания. В кръга на шегата: какво правим, ако случайно от ЕЦБ ни предложат разменен курс, който е по-изгоден за нас от сегашния? Пак ли ще държим на решението на Народното събрание?
За разлика от споменатото политическо решение на парламента, в закон ще се превърне - най-вероятно другата седмица - поправката на Менда Стоянова на ЗБНБ.
Трето, не трябва да забравяме как се стигна до въвеждането на паричен съвет в България. Това се случи по настояване на МВФ на 1.07.1997 г. - за да успее страната да се справи с "Виденовата зима" и тоталния колапс на банковата система. Някои смятат, че т.нар. валутен борд е свързан с известна загуба на национален суверенитет, поне що се касае до паричната политика. Но благодарение на паричния съвет банковата система в България се стабилизира и започнаха да пристигат чужди инвестиции.
Катаклизмът, предхождащ въвеждането на валутния съвет, показа недвусмислено опасностите от поверяването на паричната политика изцяло в ръцете на родните финансисти и държавници. Въпросът е дали десетилетия по-късно те са научили своите уроци? Някои биха отговорили положително, но пресният пример с фалита на КТБ охлажда оптимистичните оценки.
Добрата новина е, че членството в банковия съюз е условие за влизането на България в т.нар. чакалня. Това означава, че потенциалните проблеми в банковата система ще бъдат осветени и, при необходимост, ще се пристъпи към оздравяване на сектора преди изобщо страната да бъде допусната до еврозоната.
Четвърто, има ли изобщо обществена подкрепа за въвеждането на еврото? Изследване на "Тренд" показва, че едва 19% от българите одобряват курса на правителството към ERM II, а поне 54% са тези, които искат референдум относно премахването на българския лев като национална валута.
Къде е големият проблем?
Един от "плюсовете" на членството в еврозоната е, че България би получила помощ от ЕЦБ в условията на ликвидна криза. По-бедните страни в ЕС са заинтересовани от въвеждането на еврото, защото са облагодетелствани от механизмите на преразпределение.
Но дали новата икономическа криза вече не дебне зад ъгъла? Какво ще прави България, ако трябва да запретва ръкави, за да спасява, примерно, икономика с мащабите на италианската (в която все по-често фалират банки)? Според проф. Стив Ханке, присъединяването на България към еврозоната е "абсолютна глупост", защото бързо ще доведе до загуба на всякаква парична дисциплина.
Проблемът, според мен, не е в механизмите и начините на работа на ЕС, а в качеството на елита. От него зависи фискалната дисциплина, а така също дали приетите политически решения и закони са добре обмислени и отстоявани последователно.
Коментари