Банки у нас отказват разкриването на стандартни срочни депозити, като пренасочват парите на клиентите към алтернативни продукти като спестовни сметки и спомагателни фондове. Новата практика на някои от банките на българския пазар отразява нулевите лихви по срочните депозити и ефектите от COVID-19 пандемията, предава БНР. Лихвите по депозитите за граждани гонят отрицателни нива
По думите на финансовия анализатор Десислава Николова, средната лихва по депозитите за домакинствата е у нас е под 1% от пет години насам. Според нея, все повече банки ще започнат да избягват срочните депозити, предлагайки на клиентите си инвестиции в спестовни сметки или спомагателни фондове.
„Риск и доходност във финансите са свързани. Когато има възможност да се получи по-висока доходност, съответно и рискът е по-висок. Рискът от гледна точка на това, в сравнение с депозита е, че всеки един, който притежава определена сума, има възможност да загуби от тази сума. Докато при депозита ние сме свикнали да вложим една фиксирана сума и след това да получим определена доходност. И, всъщност тази разлика в това, че можеш да загубиш, се състои рискът за клиента“, казва Николова.
-
Банковите такси скачат драстично
Банките взимат средно по 3,91 лв. от разплащателната ни смет...
виж още
Според нея, тенденцията банки да отказват срочни депозити на клиенти ще се засили, като все повече финансови институции ще предлагат алтернативи на потребителите.
Разликата между депозитите и спомагателните фондове е както в доходността, така и в размера на гарантираната сума. При депозитите гаранцията покрива до 196 хил. лева по сумата, докато при инвестицията в спомагателни фондове гаранцията покрива 90% от стойността на вземането, но не повече от 40 хил. лева, обяснява Николова. Въпреки кризата: Рекорден брой нови милионери у нас
Към края на 2020 година, сумата по срочните депозити на домакинствата достига 61 млрд. лева, като нараства с близо 10% на годишна база, сочат данните на БНБ. Общата сума на депозитите на граждани и бизнес в родната банкова система възлиза на 90.3 млрд. лева.
Коментари