Русия се отказва от долара. Какъв ще е ефектът?

Американският съветник по националната сигурност Джейк Съливан обяви пред медиите преди няколко дни, че администрацията на Байдън планира да приложи нов кръг от санкции срещу Русия. Всъщност от началото на тази година САЩ многократно заплашват да предприемат мерки за увеличаване на санкциите срещу Москва заради предполагаемата руска намеса в президентските избори през 2020 г. Във Вашингтон и дори обмислят изгонването на Русия от системата за разплащане SWIFT. Русия категорично осъди това и демонстративно заяви, че е напълно готова да "прекъсне механизма за уреждане на плащанията чрез SWIFT". Русия и Китай се готвят да напуснат световната платежна система

Русия също така обяви, че ще коригира съществено паричната структура на Фонда за национално благосъстояние (Национален фонд за държавно богатство), напълно ще елиминира щатския долар, ще намали дела си от 35% на нула и ще увеличи дела на еврото, юаните и златото, когато е необходимо. В случай на необходимост ще бъде дадена инструкция на държавните предприятия напълно да преведат своите чуждестранни сметки в евро.

В резултат на това руската "дедоларизация" отново предизвика разгорещени дискусии и дори се превърна в основната тема на икономическия форум в Санкт Петербург, проведен неотдавна. Президентът Путин публично заяви, че Русия обмисля възможността да използва местна валута за разчети (сетълмент). Той обвини Съединените щати, че използват американския долар като политически инструмент, увреждайки доверието в долара и отслабвайки ролята му на световна резервна валута.

Всъщност "дедоларизацията" не е нещо ново в руското общество. Преди много години руското правителство въведе редица политически мерки за "дедоларизация". В началото на руската икономическа трансформация през 90-те години производството намаляваше година след година, националната икономика се свиваше, местната валута се обезценяваше и доверието към рублата рязко падаше.

След навлизането в новия век, с постепенното стабилизиране на икономиката, руското правителство предприе подходящи мерки за освобождаване от щатския долар в своя вътрешен икономически живот. Мерките по това време не бяха насочени към САЩ, а към коригиране на вътрешния пазар, регулиране на финансовия ред и възстановяване на легалния валутен статут на рублата, което имаше смисъл да защити финансовия суверенитет на страната и нямаше нищо свързано с външната политика. Въпреки това фонът и целта на вълната на "дедоларизация" в руското общество през последните години са напълно различни от миналото.

След избухването на кризата в Украйна през 2013 г. Русия върна полуостров Крим към своята територия. Анексирането беше сериозно осъдено и бойкотирано от САЩ и други западни страни. Икономическите санкции от Вашингтон и Запада продължиха да се увеличават. С враждебно поведение на САЩ, Русия прие поредица от контрамерки, като постепенното отказване от долара е една от тях.

През 2018 г., когато Путин започна четвъртия си президентски мандат, той изтъкна в речта си пред Държавната Дума, че монополът на щатския долар е не само нестабилен, но и опасен. Необходимо е да се промени структурата на валутния резерв на страната, особено когато САЩ го прилагат срещу Русия. При условията на икономически санкции, за да се засили руският "икономически суверенитет", е необходимо да се "скъса" с щатския долар.

През последните няколко години Русия предприе практически мерки за отделяне от щатския долар по много начини: постепенно намаляване на запасите от активи, деноминирани в щатски долари; коригиране на структурата на валутните резерви, намаляване на курса на щатския долар, увеличаване на съотношението с други резервни валути и благородни метали; намаляване на инвестициите в държавни облигации на САЩ - от предишните 100 млрд. долара до сегашните по-малко от 4 млрд. долара. Руската Федерация започна повече да използва националната валута и други различни от долара валути като евро и юани във външната търговия, особено договорите за покупко-продажба на стоки на дребно. За първи път делът на разчетите в долари при експорта падна под 50%.

Този път Русия застана в позиция на пълен разрив с щатския долар. Според Москва този ход е направен изцяло по принуда и имал за цел да предотврати екстремни финансови санкции, които САЩ могат да предприемат. Всъщност това е политическа декларация, протест, подигравки и презрение към американската хегемония. Както се изрази руският икономист Антон Табах, това е "геополитическо решение".

Като цяло "дедоларизацията" няма да има значително въздействие върху Русия. Периодът, през който рублата беше отхвърлена от хората в Русия, отмина и феноменът на доларизация в живота на хората вече не съществува. Статутът на рублата като законно платежно средство е основно стабилен. Следователно отказът от долара едва ли ще има очевидни ефекти върху вътрешната икономика и живота на хората. Директната търговия на Русия със САЩ е незначителна. Основните ѝ търговски партньори са Европейският съюз и Китай. Търговията с тези две основни икономики представлява около 70% от общата ѝ външна търговия. Търговия с Европейския съюз и Китай теоретично няма да са пречки за преминаване към евро. Следователно въздействието на "дедоларизацията" върху външната търговия на Русия също ще бъде ограничено.

Отказването на Русия от долара очевидно е вредно за САЩ. Въпреки че този ход е малко вероятно да разклати фундаментално международния статут на долара, той ще стесни до известна степен неговия обхват и влияние. Широкото използване на еврото и юана за международни сетълменти ще допринесе за по-нататъшното интернационализиране на юана и ще засили статута му на международна резервна валута. Това ще бъде приветствано и от страните от еврозоната. Така САЩ ще бъдат поставени в неудобно положение пред съюзниците им, което само по себе си е един вид унижение за Вашингтон и ще играе роля в известна степен при разделянето на западните държави. Ще загуби ли щатският долар статута на световна резервна валута?

*Авторът Чен Иджун е изследовател в Руския, Източноевропейския и Централноазиатския институт на Китайската академия за социални науки.

Превод: Ганчо Каменарски