На 27 юни в София се проведе най-новото издание на Софийския икономически форум, което събра на едно място представители на политическия и икономически елит на страната. Форумът продължи през целия ден, като събитието бе открито от премиера на страната Николай Денков.
„Само преди 4 години бизнес лидерите от целия свят се състезаваха в това как да оптимизират процесите, използвайки глобализацията. Европейски и американски компании изнасяха производството си в Китай, а китайски фирми купуваха европейски и американски компании и всеки се опитваше да оптимизира производството, по начин който изглеждаше предначертан за следващите десетилетия. Тези четири години изглеждат толкова далече от сегашната перспектива, първо с началото на пандемията, която затвори логистичните потоци, след това с изкуственото повишаване на цените на енергоносителите, което промени изцяло бизнес моделите, началото на войната в Украйна, която показа, че светът вече не е сигурно място за търговия и всичко това доведе до пълно преосмисляне на начина, по който трябва да се оптимизират процесите“, каза министър-председателят Николай Денков по време на откриването на Софийски икономически форум ІV.
„Това доведе до икономическа криза, но за и за региони като нашия, това се оказа една възможност, от която бихме могли да се възползваме“, добави Николай Денков.
„България, освен естественото си географско предимство, освен туристическите и културните съкровища, които има, през последните години показа няколко изключително успешни модела, които имат място да бъдат надградени и включени в целия процес на регионалната кооперация“, каза министър-председателят. Като пример той посочи Индустриална зона „Тракия“.
„Това е едно постижение на частната инициатива в България, което показа, че с подходящ мениджмънт, можем да привлечем водещи фирми и да бъдем пример за целия регион. Традициите в атомната енергетика, които очакваме да наградим с два нови реактора на АЕЦ Козлодуй, имат огромно значение да стабилизират енергийната система, точно когато имаме нужда от тази стабилизация и когато трябва да променим енергийната система“, каза премиерът.
„Искам да спомена и успеха в автомобилния клъстер. Има български фирми, които правят сложни фотоволтаични съоръжения, които работят по целия свят, далеч отвъд пределите на Европа.
България е един от водещите производители на електрически велосипеди от най-висок клас“, посочи министър-председателят.
„Всичко това е основа, върху която може да се гради, но уроците на глобализацията ни научиха, че всяка една страна с нашите размери е твърде малка, за да бъде конкурентна на големите региони, които са се развили като общ комплекс и заради това е много важно да потърсим нашето общо развитие в бъдеще“, каза премиерът.
„В България за съжаление виждаме две много сериозни пречки това развитие да се реализира в пълнота. Едната е все още несъществуващото върховенство на закона и вторият проблем е недостатъчно ясно показаната аргументирана позиция за пълната интеграция на България в структурите на ЕС и НАТО. Тези два проблема са свързани и те трябва да бъдат разглеждани заедно и да се опитаме да ги преодолеем. Имаме такова политическо мнозинство“, отбеляза Денков.
Първият панел на събитието, организиран от Делфийския икономически форум, бе посветен на влиянието на руската инвазия в Украйна върху геополитическата позиция на България.
„Когато станах президент, от сърцето си, от първото си обръщение заявих, че ЕС и НАТО не е външна политика, а моето семейство. Затова каквото и да правим важното е семейството да стане по-силно.“ каза Росен Плевнелиев, президент на България (2012-2017).
По думите му ЕС не е просто проект, който да включи държавите в един общ пазар, а най-добрият философски и напредничав проект за мир. Каквото и да правим, искаме повече мир на Балканите и в Европа, а това е фундаментът на мира, каза още той.
Винаги съм се противопоставял на тези които нарушават правилата, каза още президентът Плевнелиев. Той посочи, че след 2017 година България се е приближила до банковия съюз, разработила е нова програма за ингегриране на западните Балкани и големи инфрастурктурни проекти. Даде за пример, че 12 пъти се увеличил търговския обмен с Румъния.
Ако България води неопределена политика, това няма да свърши работа. Нашата позиция трябва да е ясна спрямо Русия и Украйна, каза още президентът Росен Плевнелиев. Моят съвет ще бъде – подпишете декларацията за европейско членство на Украйна в НАТО и ЕС, каза още той. Така според него ще покаже, че България е лидер в региона.
„Аз съм най-отскоро в България като дипломат, но смятам за важно да обсъждаме темата за нашествието на Русия в Украйна“, каза посланикът на САЩ в България Кенет Мъртън.
От гледна точка на САЩ, това има влияние върху всички нас, беше и момент на пробуждане, каза той. Той подчерта колко важно е върховенството на закона и свободата.
Защо хаосът в Русия може да предизвика проблеми за световната икономика
Всички сме наясно какво е заложено на карта, каза Мъртън. „Никога не съм мислел, че ще станем свидетели на война в Европа след 90-те години. Смятаме, че имаме партньори, приятели и съюзници в България. Ще се радваме трансатлантически ориентирана България, която да играе още по-голяма роля, не само в Европа“, каза още посланикът.
Посланикът на Германия в България Ирене Мария Планг подчерта предизвикателната среда, в която се намира Европа и каза, че днес е още по-важно да се сближим както в ЕС, така и в НАТО.
„Това е много важно геополитическо решение, затова Германия подкрепя стремежите на България да се присъедини към Шенген. Когато разговарям с германски инвеститори, те имат намерение да засилят присъствието си в България“, каза още Ирене Мария Планг.
„Тъй като говорим за сигурност, бих искала да подчертая един риск, по чиято линия трябва да предприемем действие с нашите европейски и американски приятели – а именно – дезинформацията и всичко, което тече от социалните медии“, каза още посланикът на Германия. По думите й има засилена руска пропаганда, не само в България, но и в съседните държави, на което трябва да се противодейства.
Според посланика на Австрия в България Андрея Икич-Бьом руската агресия в Украйна не може да бъде оправдана по никакъв начин. „Затова ние изразяваме нашата солидарност с народа в Украйна“, каза тя. По думите й България е важен играч в региона. „След руската атака срещу Украйна ние се обединихме, станахме по-слини, по-гъвкави, по-устойчиви. Успяхме, и благодарение на България, защото останахме обединени“, каза тя.
„Ние сме горди от нашето единство. По този начин ЕС показа, че е не само икономическа сила, а и сила, която защитава своите ценности“, смята Андрея Икич-Бьом.
„Ние трябва твърдо да бъдем на позицията, че Русия нарушава човешките права, но трябва да бъдем и реалисти. Тя продължава да разпространява дезинформаията, затова е важно да се подхождаме внимателно и България може да изиграе важна насока“, каза още тя.
България показва как една средна по големина държава може да изиграе ключова роля – не само за своите доставки, но и за тези извън нея – по отношение на енергийната политика, подчерта още Андрея Икич-Бьом.
Има ли как Европа да използва замразените руски активи, за да плати за възстановяването на Украйна?
Руската агресия срещу Украйна става все по-опасна, ежедневно, каза посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук. Според нея руската война показва, че агресорът няма ограничения в своето варварство и е готов да унищожи Украйна.
„Светът беше шокиран от взрива на стената на Каховския язовир. Все още няма доказателства какво се е случило. В Запорожието също наблюдаваме следващи терористични атаки“, каза Илашчук.
По думите й руснаците нарушават не само международното право, но и предприемат стъпки, които са срещу здравия разум.
От 2014 г. Путин манипулира руснаците относно външни проблеми в Украйна. Тази власт може да съществува само чрез война, зверства и кражби, каза още тя. По думите й геноцидът не се свежда само срещу разрушаването на мирни селища. Тя посочи, че общият брой бежанци до момента е 8,2 милиона.
Посланикът на Украйна призова за обединение срещу заплахата от войната.
Росица Кирова, зам.-председател на 49-ото Народно събрание взе участие във форума.
Балканските държави са не само пазар с равен дял на този на Великобритания, но те могат и да се двигател за европейската икономика, стана ясно от думите на Кирова.
Тя декларира, че България е готова да работи със съсeдните страни за повишаването на инвестициите в региона.
„Очите ни са в Украйна, за да гарантираме живота на хиляди невинни хора и да защитим мира. Сред темите за войната в Украйна и плановете за присъединяването на Западните Балкани към ЕС, искам да помислим за уроците, които сме си взели от грешките от миналото и за поуките от това, че трябва да се възползваме от откритите възможности. Предизвикателствата променят живота ни всяка минута“, посочи Кирова.
Тя добави, че е представител на един от най-ниско развитите в икономическо отношение региони в Европа – Северозападна България.
„Инфраструктурата в нашия регион е много по-зле развита отколкото в Западните държави и следователно нашият стандарт на живот е съизмерим с развитието на инфраструктурата и трябва да се стремим към нейното развитие. Това би означавало, че вече няма да има Европа на две скорости и въпросът е как това зависи от взаимното ни сътрудничество и какъв напредък постигаме по проекти, които са национални, балкански, европейски и от международно значение“, отбеляза заместник-председателят на Народното събрание.
Тя даде пример, който е свързан с икономическото развитие на Северозападна България – проектът за тунел под прохода „Петрохан“. По думите й преговорите за него се водят от години, но реални стъпки са направени чак след 2018 г., когато правителството решава да даде „зелена светлина“ на този проект и да започне проучване.
В рамките на панел, посветен на новия план за растеж на Западните Балкани, участие чрез видеопослание взе Оливер Вархей, еврокомисар по въпросите на съседството и разширяването на Европейския съюз.
„Войната в Украйна ни показа, че ЕС е стълб на мир, просперитет и стабилност, а разширяването е основна политика, за да разпространим тази стабилност и сигурност особено за тези партньори, които подкрепят нашите ценности“, посочи той.
По думите му разширяването на ЕС е водеща тема в програмата на ЕК.
„Преди година Украйна, Молдова и Грузия получиха положителна оценка и с това открихме нова глава. ЕС работи постоянно за развитието на разширяването. Тази година сме включили 10 държави като Украйна, Грузия и Молдова са част от този процес. Ние ще направим оценки, ще направим препоръки, но искам ясно да подчертая, че разширяването е обосновано на заслуги, че няма кратък път, трябва бъдат постигнати всички критерии от Копенхаген“, настоя еврокомисар Вархей.
Финансовият министър на България Асен Василев също бе част от Софийския икономически форум.
Според него все още не е достатъчно свързана с Егейско море, а свързаността с Румъния почти не съществува. „Ако подобрим свързаността и се подготвим за тези евентуални опасности, България ще се справи като държава и ще можем да помогнем и на други държави в този процес“, коментира той.
„Когато войната избухна, инфлацията беше даденост. България нищо не можеше да направи по отношение цената на доматите, например. Същото бе и по отношение цената на енергийните източници. Можем да повишим доходите, за да може те да изпреварят инфлацията. Ние не сме забогатели, но не сме и обеднели“, коментира министър Василев.
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС
Има тенденция от завишени лихвени проценти и очакваме съществен скок на лихвения процент с високо едноцифрено число, каза още той. По думите му правителството е заложило мерки, с които да свали дефицита с три процента, без да се ограничава социалната част. „Гарантираме, че инвестициите няма да бъдат засегнати и имаме гаранция за високата събираемост на данъците“, заяви Василев.
„Знам, че инфлацията е приятел на всеки един финансов министър, но сега всичко сочи към обратното на това, което се случи миналата година – дефлация. Това не означава падане на цените, а стабилизиране“, коментира той. По думите му влизането в Шенген означава лесно изграждане на мостове и по-бързо придвижване между държавите.
Очакваме увеличението на заплатите да бъде два пъти по-голямо от процента на инфлацията, каза още финансовият министър.
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам
В рамките на Софийския икономически форум, вицепрезидентът и член на Управителния комитет на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Лиляна Павлова призова за повече инвестиции в технологии за прехода към зелена икономика.
„Темата за декарбонизацията, енергийната сигурност и независимост става все по-актуална и не можем да направим стъпка назад. Ако Ковид пандемията почти насила ни накара да засилим инвестициите в дигитализацията, войната в Украйна доведе до риск на доставките, скок на цените и това, наред с климатичните промени, я наложи повече“, каза Павлова.
„За нас е важно чрез инвестиции да подкрепим зеления преход и декарбонизацията“, посочи тя. ЕС прие законодателство, съгласно което ще постигне въглеродна неутралност до 2050 г.
„Ако искаме преходът към зелена икономика да е успешен, трябва да има повече инвестиции в развойна дейност и иновации, защото към момента 50% от технологиите, с които да постигнем въглеродната неутралност липсват или са в тестова фаза“, съобщи Лиляна Павлова. По думите й има много пречки пред бизнеса като бюрократична тежест и липсата на добро законодателство, както и липса на достатъчно стимули към компаниите, за да инвестират в зелена енергия.
„Три са бариерите пред бизнеса, за да инвестират спокойно, като има и четвърта, която си остава валидна за Централа и Източна Европа“, отбеляза Павлова.
Като първа тя очерта несигурността. На второ място е липсата на висококвалифициран и нискоквалифициран персонал, който да работи в сектора. На трето са увеличените цени на енергията.
ЕИБ одобри 40 млн. евро финансиране за развитие на зарядната мрежа в България
„Типично за Централна и Източна Европа, което е на четвърто място, е липсата на добра инфраструктура – транспортна, екологична и енергийна“, каза вицепрезидентът на ЕИБ.
Тя добави, че са разработени единни банкови стандарти какво означават зелените проекти, а ролята на ЕИБ е да поеме риска, за да могат търговските банки да отпускат по-лесно финансиране за бизнеса.
Според Меглена Кунева, която е първият български еврокомисар, Гърция е страната, която най-мого е подкрепяла България. Това никога не трябва да се забравя, защото е билет за бъдещето, стана ясно от думите на Кунева по време на Софийския икономически форум.
Европейският парламент ще приеме една много окуражаваща декларация, която настоява за приемането на България и Румъния в Шенген. Те трябва да получат и компенсации защото задържането им пред вратата на Шенген е било несправедливо, каза Кунева.
По думите й, ако ЕС беше федерация, правителството и парламентът щяха да кажат „Да“, но сега всяка от страните-членки има своята дума. Кунева припомни, че Нидерландия е страната, снабдила България с катер, който да пази черноморската ни граница.
„Хайде да прочетем нашите новини и да видим как ние ще оценим собствения си напредък“, каза Меглена Кунева по повод това дали ЕС ще признае политическия напредък на България.
„Отговорът е тук и ние го знаем. Ако ние имаме разпознат успех, че сме напреднали със съдебната реформа и службите за сигурност. Ние можем да се критикуваме, но трябва да кажем какво следва – това искат да чуят и нашите партньори“, каза още Кунева.
Ще влезе ли България в Шенген на 1 януари 2024г.?
„Победата е навик. Ние загубихме навика да побеждаваме, когато става въпрос за присъединяване“, каза още тя.
„Доскоро Шенген не беше във фокуса на общественото мнение. Това не е да пътуваш по-бързо до Гърция, това е икономика, екология, доверие, печат за качество, означава, че държавата се управлява добре“, каза още Меглена Кунева.
„България активно работи за постигане на амбицията на ЕС за енергийна неутралност към 2050 г. В непрекъснато променящия се свят и глобални предизвикателства въпросът за постигането на въглеродна неутралност е най-належащият проблем пред нас“, каза заместник-министър на енергетиката Ива Петрова, която също бе част от Софийския икономически форум.
Според нея обаче преходът трябва да е плавен и осъществен по икономически ефективен начин.
„Предизвикателствата са глобални и споделени, решенията трябва да са на национално ниво и да отразяват нашите специфични условия, потенциал и ресурси. България възлага и ключова роля на атомната енергия наред с ясно изразена траектория за намаляване на дела на изкопаемите горива“, каза тя.
По думите й усилията, които са насочени към постигане на енергиен неутралитет, вървят ръка за ръка със сигурността на доставките.
„България участва в редица инициативи, които дават като резултат гарантирана сигурност не само за България, но и за Югоизточна Европа, като акцентът е поставен върху постигането на свързаност, което е ключово условие за достъпността на енергийните доставки“, отбеляза Ива Петрова.
Инвестиции, инфраструктура и образование са необходими за предприемачеството и чуждите инвестиции в региона. Около това се обединиха участниците в един от панелите на форума.
Предприемачът е някой, който прави нещо ново и рискува с парите си, но прави нещо добро за обществото, за бъдещето и, в крайна сметка, има печалба и за него. В този смисъл, най-добрият български предприемач е Кольо Фичето, каза Калин Пешов, председател на управителния съвет на „Главболгарстрой“. По думите му влизането на България в еврозоната и Шенген ще дадат възможност на предприемачите да получат възможност до капитали и до по-добро образование. Не само, че трябва да има подходяща рамка, но всичко опира до нас самите, затова трябва да вървим един до друг, каза още Пашов.
Инфлацията в еврозоната намалява до най-ниското ниво от началото на войната в Украйна
Трябва да сменим скоростта и да започнем да действаме бързо , трябва да се изправим пред един важен фактор – конкурентноспособността на нашите съседи, смята Иван Михайлов – главен изпълнителен директор на Американската търговска камера в България. Не можем да променим демографията, но може да променим пазара на труда, каза той. Необходими са бързи промени в образованието, защото иновациите са от ключово значение, добави той. Според него Европа страда от свръхрегулациите, високите цени на енергийните източници и пазара на труда. Често говорим за нови инвеститори, но е важно да запазим и тези, които вече са в страната, каза още Михайлов. Той смята, че Северна Африка ще се превърне нов икономически съперник на региона, защото държавите там се конкурират с нас за инвеститори.
Данъчното облагане е много важен фактор, както и въпросът с работната сила. Тази стабилност, която всеки търси, е свързана с предсказуемостта на законите, смята Емануил Фундукис – изпълнителен директор на Etem Gestamp. По думите му в промишления сектор са важни големите инфраструктурни проекти. „Важно е да има добри пътища, мостове, пристанища. Надявам се, че промишлеността ще бъде подкрепена от новия кабинет и за участие в усвояването на евро фондове“, каза още той.
„Бюрокрация има навсякъде, но получаваме сериозна подкрепа от Столичната община и агенция „Инвест България“. Надявам се правната законова рамка да бъде опростена и нещата да се случват по-бързо и по-ефективно“, каза още Фундукис.
Според Георгиос Сатлас – изпълнителен директор на ICGB, България се превръща в атрактивна дестинация, в енергийния секретар. Един от ключовите фактори е диверсификацията на енергийните източници – слънчеви, вятърни, води. Това създава възможност за нови бизнеси, каза той. Българското правителство е предвидило много стимули за привличане на чуждите инвеститори, каза още Сатлас. По думите му чуждестранните инвестиции в енергийния сектор могат да променят ландшафта в България.
Интерконекторът с Гърция свали цените на газа и даде независимост на България
Флориан Пупетер – управител на „Порше БГ“, заяви, че българският пазар е много стратегически за „Порше холдинг“. Определено, в България има ефекта на синергиите, затова тя е важен център за нас, каза той. Посочи, основният икономически показател показват, че България се движи в правилата посока. „Положително е нивото на лоялност, отдаденост на българските работници и служители. В България има добре квалифицирана работна ръка, което е привлекателно за нашата компания“, каза Пупетер. Според него е важно държавата да привлече тези около един милион българи, които живеят и работят навън.
Флориан Пупетер посоки трите най-важни политики по отношение на предприемачеството в автомобилния сектор. На първо място, това са инвестиции в инфраструктурата и ясни субсидии за инфраструктура. България разполага с добре обучени българи в чужбина, надеждата е те да се върнат в България, добави той. Третото най-важно нещо е размерът на пазара. За нас потенциалът за пазара е свързан с пазарната структура, пазарът в България е малък, но се развива, обобщи той.
60% от емигрантските пари идват у нас от 4 държави
За мен ситуацията е много оптимистична, каза Пламен Панчев – изпълнителен директор на „Тракия икономическа зона“. Стратегията на „Тракия икономическа зона“ се изпълнява по-бързо от моите очаквания, добави той. Да, необходима е още работна ръка, но какво правим за това, попита той. Обясни, че пет професионални гимназии и четири университета помагат в повишаването на квалификацията на специалистите.
До 2027 г. се надявам да осъществим връзката на магистрала „Струма“ с граничния пункт. До момента са изградени 100 км със средства от Европа като инвестициите са над 1 милиард лева, но предстои най-голямото предизвикателство, което е преминаването през Кресненското дефиле. Това каза министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков по време на Софийския икономически форум.
Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Ивайло Стайков, който също участва във форума, коментира, че трудно може да се ангажира със срокове.
Министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков подчерта, че България разчита много на Гърция за приемането ни в Шенген. „Един от важните регионални проекти е за изграждането на инфраструктурата, която свърза Егейско море с Черно море и Дунав“, посочи Гвоздейков. „Ще продължим нашата работа по този проект, като целта ни е да използваме финансиране от механизма за свързана Европа”. Сред приоритетите на МРР са и изграждането на магистралата Велико Търново – Русе, както и строителството на тунела под Шипка.
„Преди седмица отворихме проектите за кандидатстване по процедурата за транспортна свързаност, които са на стойност близо 3 милиарда лева, които финансират именно тези големи инфраструктури проекти и ако те са готови, ние ще ги разгледаме незабавно. Призовавам гръцкия бизнес да продължи да участва в търговете, които са с бюджетно финансиране и така да се засили конкуренцията“, каза министърът на транспорта и съобщенията.
Сърбия и Северна Македония изграждат високоскоростна жп линия с разклонение през България
Трябва да започнем да преосмисляме цялата енергийна и транспортна инфраструктура. Става дума за много бързи промени, каза министърът на околната среда и водите Юлиан Попов, който също участва в Софийския икономически форум ІV. Сега постоянно се говори за изкуствен интелект, а все още няма разработена законова рамка, въпреки, че той е факт от вече доста време. Същото е и за зелената енергия, каза още министърът. По думите му, когато строим скъпи пътища, те трябва да се оборудвани с инфраструктурата на бъдещето, и тук не става въпрос само да станции за зареждане. Големите инфраструктурни проекти са от ключово значение, но много често сме в схватките на старите си идеи, а технологиите се променят и ние трябва да се съобразяваме с това, каза още министърът.
Как възходът на изкуствения интелект превърна Nvidia в една от най-големите компaнии в света?
На Балканите, след много години, успяхме да се включим в някои хубави проекти. Решихме да отворим клон и в България, каза Йоанис Киркенезис, вицепрезидент на Hill International. „Вярваме в бъдещето на взаимосвързани Балкани“, добави Киркенезис. По думите му инвеститорите търсят региони, които могат да гарантират стабилност. Балканите се опитват да се превърнат в такъв регион и аз съм убеден, че има възможност за това, смята Киркенезис. Той предлага един орган да има пълномощия за изпълнение и насърчение на инфраструктурните проекти.
Данъчни политики за подобряване на въздействието върху околната среда и здравето на човека представи Михаил Калапчиев, мениджър в данъчната практика на EY Bulgaria, по време на форума.
Важно е как данъчната политика влияе върху поведение на данъкоплатците, каза той. Десет процента данък печалба се очакваше да се повиши инвестициите, но това не достатъчно, същото важи и за плоския данък, каза експертът. По думите му, по отношение на бюджета, когато купуваме продукти, ние плащаме данъци на държавата под формата на акцизи и ДДС.
При формирането на данъчната политика трябва да имаме предвид неща, които не винаги са видими, посочи той. Например, стоки като горива, автомобили, храна и тютюн имат специфично въздействие върху здравето, които не са по-маловажни от фискалния ефект върху събирането на приходи, каза Калапчиев.
НАП: Над 300 000 фирми и еднолични търговци внесоха данъците си дни преди изтичане на крайния срок
Основният извод според него е, че към момента данъчните тенденции са ориентирани към възможността за диференциация с оглед това най-вредният продукт да получи най-високо данъчно облагане. При горивата има такива с био компонент, а електричеството все повече се използва при електромобилите, посочи експертът.
По отношение на алкохола, наскоро имаше промяна във Великобритания, свързана със специална данъчна политика, която се различава от тази в ЕС, а основната цел е намаляване на вредното потребление на алкохола, същата е тенденция при тютюневите изделия, отбеляза експертът.
Политиките не са праволинейни и понякога са трудно приложими, налице са и политически интереси, които понякога са на държавно ниво, посочи Михаил Калапчиев. По думите му конфликт има също между държавите производителки и държавите консуматори.
България, като член на ЕС, има право на глас по тези политики, каза още експертът.
В България инфлацията е 5,45 процента над тавана заложен в Маастрихтските критерии за членство в Еврозоната, като разминаването между тавана и реалните стойности у нас става все по-голямо. Това каза подуправителят на БНБ Калин Христов по време на Софийския икономически форум.
„Ние винаги сме били уверени, че спазването им ще е лесно, но текущата ситуация ни показва, че нещата не стоят точно така. На първо място е фискалната стабилност, като се имат предвид два фактора – нивото на дълга и на дефицита и другото предизвикателство е инфлацията“, коментира той.
„Това, което стимулира инфлацията на първо място очевидно е че първоначално скокът на инфлацията се дължеше на шок в доставките, шок на енергийните цени и много силни стимули във фискалната политика. Тази година енергийните носители поевтиняват, цените на храните също, но има една специфика, че поевтиняването на цените на едро не се отразява на цените на дребно и може би тук имаме проблем с микроструктурите за продажба на дребно“, каза Калин Христов.
„Заплатите в частния сектор се покачват и тъй като получават по-високи заплати, работещите могат да си позволят да взимат кредити и това допълнително налива вода в мелницата на инфлацията“, добави той.
Калин Христов даде и своята дефиниция за турбуленцията в световната икономиката.
„Моята дефиниция обхваща няколко фактора. На първо място наблюдаваме завишени геополитически напрежения, които водят до дезинтеграция на мащабната глобална търговия, което води до повишаване на цените, релокация на производството и опитът за връщането му към Европа и САЩ, което води отново по повишаване на цените и по- висока инфлация в глобален мащаб“, обясни подуправителят на БНБ.
Той очерта още като фактори за влошаване на средата застаряващото население, недостига на работна сила, не само в Европа, но и в САЩ, а и в Китай което пък води до завишени цени на производството, натиск за покачване на заплатите, което на свой ред също стимулира инфлацията.
Икономиката на Китай е в много по-лошо състояние, отколкото всички си мислят
Много е важно да се промени отношението на обществото към кръговата икономика като цяло. Това сподели министърът на околната среда и водите Юлиан Попов по време на Софийския икономически форум. Министърът участва в панел „Кръгова икономика, изменение на климата и управление на отпадъците“.
За много хора това е рециклиране и изгаряне на отпадъци но това не е всичко, каза той. „Не става въпрос за поведение, което ни кара да се чувстваме гузни или виновни, а да гледаме на отпадъка по няколко начина“, посочи министър Попов. По думите му, първо трябва да намалим отпадъците, да гледаме на тях като на ресурс, който може да бъде използван. Трябва сериозно да работим с националните медии, добави той.
„Трябва да работим активно и да даваме примери, като например разпръснатите из цялата страна сметища, посочи еко министърът. Като гледаме боклука, може да разберем много за човешката душа, нейната нагласа и отношение“, каза още Юлиан Попов.
Втори живот за батериите на електромобилите? Зависи колко дълъг е първият
Много сериозно трябва да се замислим как да открием моделите на кръговата икономика и да стимулиране въвеждането на бизнес модели, които са кръгови, каза още той.
Управлението на отпадъците е в основата на кръговата икономика, но това е само основата, каза Димитрис Контаксис, управител на Waste Management Division, Motor Oil, Гърция. Опитваме се да решим два основни проблема – недостиг на ресурси и завишаващите се цени на енергийните носители, добави той. Важно според него е да се ограничи скока на търсенето.
Българското Черноморие може спокойно да посреща туристи, няма замърсяване на водата. В това увери Мариела Модева, съветник на министъра на туризма, по време на форума. „Няма апокалиптична картина на огромен брой отменени резервации“, каза тя.
Модева посочи, че подходът на Министерството на туризма е да представи България като дестинация за туризъм „четири сезона“.
Какви са нагласите на румънските туристи след слуховете за замърсяване на Черно море?
„Освен морския и планинския туризъм, поставяме акценти и върху културния туризъм, спа и здравния туризъм, както и конгресния и приключенския“, каза тя и добави, че по последни данни България е една от бързо възстановяващите се страни след пандемията.
„Първите, които се върнаха бяха съседите ни“, отбеляза Модева.
По думите й, туризмът се влияе от всички събития и няма как пандемията и войната в Украйна да не дадат отражение и на сектора.
„За съжаление туризмът не винаги присъства в топ темите на политическия дневен ред. Сещаме се за туризма, когато говорим за ресурсите, историята и културата, което ни дава основание да бъдем в топ три, защото България е на трето място след Италия и Гърция по културни ценности и на второ място след Исландия по водни източници“, каза Модева.
74% от наетите у нас работят в сфери със заплати под средната за страната
България е втора по най-ниски цени в ЕС
Как Полша успя да привлече най-голямата чуждестранна инвестиция в историята на страната?
Коментари