В град Антиохия един свещеник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани помежду си с близко приятелство и така живеели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях – те се скарали и страшна вражда заменила предишното приятелство. След време обаче Никифор разбрал, колко грешни и неугодни Богу са чувствата на вражда и пожелал да се помири със Саприкия. Но Саприкий не искал и да чуе. Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи приятели. Саприкий упорствал, забравяйки, че Господ не приема молитвите на хората, които таят в ръцете си злоба срещу ближния. Той не искал и да чуе за Никифор. Когато той със сълзи падал в краката му го молил за примирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал да погледне предишния си приятел.
Това се случило през средата на третото столетие. Настанало тежко гонение против християните. Саприкий, като свещеник, бил хванат пръв и отведен на съд при управителя. Той безстрашно изповядал пред него вярата си.
– Нашите царе Валериан и Галиен – казал управителят –заповядват всички, които се наричат християни или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна смърт.
– Аз съм християнин – отговорил Саприкий. – Покланям се само на истинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, създания на човешки ръце.
Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания и казал на управителя: „Ти имаш власт само над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е създал!“ Като видял, че мъченията не скланят Саприкия да се отрече от вярата, управителят го осъдил на смърт.
Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифор. Като паднал в краката на Саприкия и му казал: „Мъчениче Христов, прости ми, ако съм виновен пред тебе!“ Но Саприкий с гняв се отвърнал от него. Никифор продължавал да го моли: „Мъчениче Христов! – повтарял той – прости ми, ако аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Ти скоро ще получиш мъченически венец от Христа, понеже не си се отрекъл от Него и твърдо си изповядал Неговото свято име. Прости ми преди смъртта си!“
Саприкий не отговорил на Никифор, така силна била враждата му. Войниците, които го отвеждали на смърт, се чудели как може човек пред смъртта си да таи толкова злоба и омраза. Те казали на Никифор: „Тоя човек отива на смърт, вече не може да ти вреди. Защо толкова настоятелно го молиш за прошка?“
– Вие не знаете, какво желая аз от изповедника Христов, – от говорил Никифор. – Но Бог знае това.
Когато стигнали до определеното място, Никифор за трети път казал на Саприкий: „Моля те, мъчениче Христов, прости ми, ако аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Писано е: Искайте и ще ви се даде (Мат. 7:7), аз искам от тебе прощение“.
Но и тук Саприкий останал неумолим, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си, и Господ го наказал за неговото жестокосърдие. Господ, праведният Съдия, отнел от него благодатната сила, която го крепяла в мъченията, и сърцето на Саприкий, немилосърдно и жестоко, се изпълнило с малодушен страх от смъртта. Като станало време да наведе глава под меча, той се отрекъл от Христа и извикал високо: „Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва“.
Тия думи ужасили Никифор. „Какво правиш, възлюбени брате? – извикал му той. – Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел с много страдания! Ти вече стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде вечен живот за временната смърт, която ще приемеш за Неговото име!“ Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то останало глухо и за спасителните съвети. Той повторил отречението си. Тогава Никифор се обърнал към войниците и извикал: „Мен със смърт накажете! Аз съм християнин!“ Един от войниците отишъл при управителя и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, но един друг, на име Никифор, се обявил за християнин и бил готов да умре за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радосотишълл глава под меча.
На 9 февруари имен ден празнуват всички, които носят името Никифор.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 6 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 5 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 3 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 1 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 28 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 25 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 24 януари 2023 година?
Коментари