Отечеството на свети Григорий Богослов e град Назианз, във Втора или Южна Кападокия, по името, на който се нарича Назианзин. Родителите му били благородни и почтени хора. Баща му също се казвал Григорий, а майка му – Нона. Но баща му по-рано бил невярващ, тъй като произхождал от невярващи родители: от баща езичник и майка юдейка. Във вярата си следвал и двамата, придържайки се към езическата заблуда и към юдейското неверие. В това и се състои т.нар. ипсистарийско лъжеучение. Майката на св. Григорий – блажената Нона, произхождала от християнски родители и била благочестива християнка. От ранно детство била възпитана в благочестие и по най-съвършен начин била научена на страх Божий, начало на всяка премъдрост. А по Божие определение била съединена с брачен съюз с невярващ мъж, за да доведе и него в светата вяра, „защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена“ (1Кор.7:14). Нона, като убеждавала постоянно мъжа си с богомъдри слова и като се молела за него на Бога с цялото си усърдие, с Божия помощ го довела в християнската вяра.
След приемането на свето Кръщение той започнал праведен и богоугоден живот, подобаващ на истински и съвършен християнин. Живеейки в честно съпружество с такъв мъж, блажената Нона искала да стане майка на младенец.
Когато след това родила момче, тя го нарекла на баща му Григорий, както ѝ било предвъзвестено в сънното видение. Тя възнесла голяма благодарност на Бога и поверила роденото дете на Неговия промисъл. Усърдно принесла в дар на Бога полученото от Него по молитвите си, но не кръстили детето веднага.
Детето било възпитавано според християнските обичаи. Когато достигнало училищна възраст започнали да го учат на книгите. С годините Григорий пораствал и по разум. В съответствие с името си бил разсъдителен, бодър духом, усърден в учението и превъзхождал по ум връстниците си. Даже детските години не били препятствие да разбира това, на което се учат тези на съвършена възраст и разум. Още в детството проявявал поведение свойствено за старците. Не обичал детските игри, празните забавления и зрелищата, а се упражнявал в по-добри неща и прекарвал времето си в учение. Когато достигнал юношеска възраст, майка му го учела на благочестие с многото си майчини наставления. Разкрила му, че е плод на нейните молитви, че с усърдни молитви го е изпросила от Бога и преди зачеването му го е обрекла на служение Богу. Добрият юноша слагал в сърцето си майчините думи и се просвещавал с душата си във вяра, надежда и любов към Христа. Повече от всичко възлюбил целомъдрието на душата и чистотата на тялото и си поставил като закон внимателно да съхранява девството си до самата си кончина.
След раждането на св. Григорий блажената Нона родила и друг син – Кесарий, и дъщеря Горгония. Тя ги възпитала в благочестие и в книжно учение. Междувременно Григорий, желаейки да се усъвършенства в ораторско красноречие, в школска мъдрост и във всяка светска елинска наука, се отправил към Кесария Палестинска, която се славела с училища и с ученост. Там негов учител бил ритора Теспесий. След това отишъл в Александрия като се учел при много мъже, а сетне пожелал да се отправи към Атина.
Свети Григорий извършил благополучно пътешествието по море и пристигнал в Атина. Там, изучил светските науки, бил предмет на удивление за всички, заради необичайната острота на ума си и целомъдрения си живот. След време в Атина пристигнал и св. Василий, за да се усъвършенства в светската мъдрост. Двамата станали искрени приятели и съжители. Един бил за тях домът, една – храната, духът, мъдростта, нравът – също като при братя. И двамата станали бележити и уважавани в Атина, понеже за кратко надминали учителите си и станали учители за учителите си.
Григорий и Василий прекарали в Атина много години, изучили всички науки и дотолкова се усъвършенствали в тях, че се извисили над цялата атинска мъдрост. Тогава Василий се отправил към Египет, за да се научи на духовна мъдрост от боговдъхновените мъже, а Григорий бил убеден чрез молби от атиняните да приеме учителско звание. Като изкарал там немного време след заминаването на Василий, чул, че баща му е поставен за епископ на Назианз. Незабавно се върнал в родината си и вече на 30-годишен, приел свето Кръщение от ръцете на баща си. Искал веднага да се отрече от света и да отиде в пустинята, но е задържан от баща си и останал при него. Поставил си за правило – никога да не употребява клетва и да не призовава името Божие напразно, и спазил това правило до края на живота си. Постоянно се занимавал с четене на Божествените книги и прекарвал дните и нощите в богомислие. Нееднократно съзерцавал във видения и Христа. Баща му го поставил против волята му за презвитер, а сетне искал да го посвети и за епископ, но св. Григорий, се отклонил от този сан и от почестите и се стремял към монашеско безмълвие, тайно избягал от дома си и отишъл в Понт, при св. Василий. Той вече също бил презвитер и устроил там манастир, в който се събрали много монаси. Писал на Григорий от Понт и настойчиво го канел при себе си. Така отново заживели заедно, като всеки имал другия за образец и си подражавали един другиму. Написали заедно и устави за постнически живот за монасите. Така св. Григорий живял със св. Василий достатъчно дълго време.
Междувременно умрял братът на Григорий – Кесарий. Родителите много плакали за него. Бащата написал писмо до Григорий с молба да се върне у дома и да му помогне в старостта. Така той се завърнал от Понт в Назианз.
По-късно по молба на приятеля си Василий Григорий заел епископската катедра в град Сасима. Когато Тианският митрополит Антим, който причислявал Сасима към своята епархия узнал, довел войска, за да попречи на Григорий да заеме катедрата и го причаквал на пътя. Когато узнал за козните на Антим и за войската, св. Григорий отишъл в манастир и там се грижел за болните, а сетне се поселил в пустинята, търсейки така желаното безмълвие.
След немного време, по молба на родителите си, отново се върнал в Назианз. Те, вече много остарели, се нуждаели от помощта му, още повече, че нямали други деца, тъй като и дъщеря им Горгония също била отишла във вечността.
Като погребал благочестивите си родители, св. Григорий се освободил от грижата за тях. Но желаел да се освободи и от славата, още повече, че жителите на родния му град го принуждавали да заеме епископския престол след баща си. Тайно се отправил към Селевкия и останал в църквата „Света първомъченица Текла“. Оттам бил повикан от дружеските молби на Василий Велики и като се завърнал, поел грижата за приютите и болниците. Св. Василий, за да даде покрив на тези, които нямали, построил обширни здания, събрал бедни и болни, вдовици, сирачета и странници и им осигурявал ежедневната храна, а грижата за тях поверил на приятеля си. Така св. Григорий се грижел за бедните, служел на болните и успокоявал странниците.
В това време от арианската ерес, която години смущавала Божията Църква, произлязла нова ерес и съблазнявала мнозина. Това била ереста на Македоний, който хулел Светия Дух. Арианите изповядвали, че Отец е Бог несъздаден и предвечен, а Синът е сътворен и не е единосъщен и не е съвечносъществуващ с Отца. А македонианите признавали Сина за равен на Отца, но не и Светия Дух, при което според едни Той е твар, а не Бог, а според други не бил нито Бог, нито твар. Св. Григорий ги нарекъл полуариани, тъй като почитали Сина, но унижавали Светия Дух. Тази ерес се разпространила силно във Византия.
Когато достигнал до царствения град Византион, бил посрещнат с радост от благочестивите християни. Заварил Църквата Христова крайно намаляла. Било лесно да се сметне броят на вярващите, тъй като по-голямата част тръгнала след ересите. Всички Божии храмове, величествени и богато украсени, били в ръцете на еретиците. Само един неголям и стар храм – „Света Анастасия“, отхвърлен от еретиците, бил оставен на православните. И както някога св. Давид се въоръжил с прашка против филистимците, така сега св. Григорий се въоръжил със словото Божие против еретиците, побеждавал ги в споровете и унищожавал догматическите заблуди. С богомъдрите си и боговдъхновени слова обръщал много към православие и за кратко увеличил броя на вярващите членове на Църквата Христова, така че било невъзможно да се преброят, а броят на еретиците всеки ден намалявал, и се сбъднало казаното в Свещеното Писание за дома Давидов и дома Саулов: „Давид все повече се усилваше, а Сауловият дом все повече отслабваше“ (2Цар.3:1).
Като просиял с такива подвизи и упорита борба с еретиците, св. Григорий станал известен на всички; мъдростта му била прославяна навсякъде и заради нея получил ново име от цялата свята православна Църква, името богослов, подобно на първия богослов, светия Йоан, възлюбеният ученик Христов. Макар че името богослов е свойствено и на всички велики учители и светители, тъй като са богословствали, прославяйки достойно Света Троица, при все това то е усвоено на св. Григорий по особен начин и е станало негово допълнително име. То било дадено на Григорий от Църквата в знак на неговото тържество и победата му над много еретици. Оттогава всички започнали да го наричат богослов. Той бил дълбоко обичан от православните и желаели да го видят на патриаршеския престол.
При това и Александрийският патриарх Петър, приел престола след Атанасий Велики, написал послание до св. Григорий и му поверил константинополския патриаршески престол като най-достоен и направил ред трудове за Църквата.
Междувременно св. Григорий бил толкова изнемощял от телесни болести в Константинопол, че бил принуден да се откаже от управлението на константинополската църква и искал да се върне в Назианз. Св. Григорий Богослов се оттеглил в Кападокийска област и се поселил в родината си, в село Арианз. Там си почивал, тъй като бил много слаб. Но светецът не оставил трудовете за слава Божия: заварил родния си град Назианз заразен с аполинариевата ерес и се стараел да го очисти и с лични увещания и послания. Когато гражданите го помолили да приеме бащиния престол, той отказал и им поставил за епископ един презвитер Евлалий, ревностен във вярата и благочестив. А той останал в пълно уединение в селището Арианз, живял там известно време и оставил много назидателни съчинения, в дълбока старост, на 25 януари отишъл при неостаряващия живот и бил погребан с почит в Назианз.
След много години благочестивият цар Константин Багрянородни пренесъл честните му мощи от Назианз в Константинопол и ги положил в църквата „Свети Апостоли“ – за помощ и защита на града и за слава на Христа Бога, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин!
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 24 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 22 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 20 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 19 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 18 януари 2023 година?
Коментари