Преподобният Макарий Египетски се родил в Египет, в Птинапор. Неговите родители били съименни на древните свети праотци – Авраам и Сарра, като бащата на преподобния бил свещеник. Тъй като съпружеството им било безплодно, решили да водят целомъдрен живот, но без да се разделят един с друг. И така прекарали много години, съединени с духовно съжителство. Украсявали живота си с въздържание и пост, с чести молитви, неотслабващо бдение, щедро раздаване на милостиня, странноприeмство и други.
В това време, по Божие произволение варварите нападнали Египет, като разграбили цялото имущество на египетските жители. Заедно с другите, и родителите на Макарий се лишили от цялото си имущество и искали да заминат от родината си в друга страна. Но веднъж през нощта, когато Авраам спял, му се явил насън свети патриарх Авраам, в образа на почтен, побелял старец в блестяща дреха. Той утешавал Авраам в нещастието му, повелявайки му да се уповава на Господа и да не се отлъчва от египетските предели и да се пресели в селището Птинапор. Патриарх Авраам му предсказал, че Бог скоро що го благослови с раждането на син, както някога благословил самия него, когато бил преселник в Ханаанската земя, като му дал син в старостта.
Като се пробудил от съня, свещеникът Авраам разказал на жена си видението, което било към него, и двамата въздали хвала на Бога. След това се преселили в посоченото селище, което се намирало близо до Нитрийската пустиня. Всичко това станало по Божие произволение, та синът, който щял да се роди от тях – преподобният Макарий – по-силно да обикне пустинния живот, на който се отдал, впоследствие, с цялата си душа.
Когато младежът достигнал пълнолетие и се научил да разбира Свещеното Писание, родителите му, сякаш забравили предсказаното за него, и пожелали да встъпи в брак, макар той да нямал желание за това. Напротив, с всички сили се противил на уговарянето на родителите си, желаейки да се сгоди с чистия и непорочен девствен живот. Обаче, подчинявайки се на волята на родителите, Макарий им се покорявал, като се предавал целият в ръцете на Господа и се надявал, че Той ще му посочи по-нататъшния път. След сватбения пир, когато младоженците били въведени в брачната стая, той се престорил на болен и не докоснал невестата си, като се молел от сърце на Бога и на Него възлагал упованието си, да му дари Господ да остави светския живот и да стане монах.
След няколко дни един от родствениците му тръгнал за Нитрийската планина, за да донесе селитра, която се намирала там, от което и самата планина носила името „Нитрийска“. По желанието на родителите си с него тръгнал и Макарий. Като стигнал до Нитрийското езеро, отишъл настрани от своите спътници, за да отдъхне от пътя, и заспал. И в сънно видение пред него се явил дивен мъж, блестящ от светлина, който му казал: „Макарий! Виж тези пустинни места и внимателно ги разгледай, тъй като тук ти е определено да се поселиш“.
Като се събудил от съня, блаженият започнал да размишлява за казаното му във видението и бил в недоумение какво ще стане с него. Тогава още никой не се заселвал в пустиня, освен Антоний Велики, и никому неизвестният пустинник Павел Тивейски, подвизаващ се някъде във вътрешната пустиня и видян единствено от свети Антоний. Когато след 3-дневното пътуване до Нитрийската планина Макарий се завърнал у дома, той намерил своята съпруга да страда от толкова силна треска, че вече умирала. Скоро починала пред очите му, преминавайки като непорочна девственица във вечния живот.
И оттогава той вече не се грижел за нищо земно, непрестанно пребивавал в Господния храм и се занимавал с четене на Свещеното Писание. Родителите му, като виждали какъв живот води, не се осмелявали вече в негово присъствие да споменават даже име на жена, но се радвали на неговия целомъдрен живот.
Междувременно Авраам навлязъл в преклонна възраст и бил много болен, така че от старост и болест останал без зрение. Блаженият Макарий с любов и усърдие се грижел за баща си. Скоро старецът отишъл при Господа, а 6 месеца след неговата смърт починала в Господа и Сарра. Преподобният погребал родителите си с обичайното християнско погребение и станал напълно свободен от връзките на плътта, като раздал след погребението цялото си имущество на бедните за упокоение на душите на починалите. В сърцето си бил много печален, че вече няма никого, на когото да открие тайната си и да получи добър съвет за богоугоден живот. Затова започнал да се моли на Бога да му изпрати добър наставник, който да го ръководи по пътя към спасението.
След известно време настъпил денят на паметта на един светец, в чест на когото, по обичая на родителите си, и Макарий пожелал да устрои празник. Той приготвил обяд, като го предназначил не толкова за своите съседи, колкото за бедните и нещастните. Присъствайки на църковното богослужение, той видял един почтен старец – монах, влязъл в храма. Монахът имал дълги бели коси и брада, достигаща почти до кръста; лицето му било бледо от продължителния пост, целият му вид бил благолепен, тъй като и вътрешният му душевен лик бил украсен от красотата на добродетелите. Старецът живеел недалече от село Птинапор в пустинно място, където имал отшелническа килия. Той никога и на никого не се показвал и единствено в този ден, по Божие устроение, дошъл в църквата, за да се причасти с Пречистите Христови Тайни. След свършването на Божествената литургия, Макарий поканил монаха да дойде в дома му на обща трапеза. След трапезата, когато всички поканени се разотишли, Макарий задържал монаха и като го отвел в уединено място, паднал в краката му и казал: „Отче! Позволи ми утре сутринта да дойда при теб, тъй като искам да потърся опитния ти съвет за по-нататъшния ми живот!“ „Ела, чедо – отговорил старецът – когато искаш“, и си тръгнал.
На следващия ден рано сутринта Макарий дошъл при стареца и му открил тайната на сърцето си, че иска да работи за Господа и същевременно усърдно го молил да го научи какво да прави за спасението на душата си. С душеполезни беседи старецът през целия ден задържал Макарий при себе си. Когато слънцето залязло, те вкусили малко хляб със сол и старецът му наредил да легне да спи, а той застанал на молитва, устремявайки ума си високо.
Преподавайки му още наставления за молитвата, бдението и поста, старецът го изпратил с мир.
Връщайки се у дома, блаженият раздал на бедните цялото си имущество, без да си оставя нищо даже за насъщните нужди. Освободил се от всички житейски грижи, той отново дошъл при стареца, за да се предаде на отдавна желаното от него служение на Господа. Старецът с любов приел смирения юноша, показал му началата на безмълвното монашеско житие и го научил на обичайното монашеско ръкоделие – плетенето на кошници. Устроил за него отделна килия на неголямо разстояние от своята, тъй като обичал да служи в уединение на Господа. Завел новия си ученик в новата килия, като отново му преподал необходимите наставления за молитвата, храната и ръкоделието.
Така блаженият Макарий, с Божия помощ, започнал да преминава трудното монашеско служение и от ден на ден преуспявал в монашеските подвизи.
След време в селището Птинапор дошъл епископът на страната и узнавайки от жителите на селото за подвизите на блажения Макарий, го повикал при себе си и го поставил против желанието му за клирик на местната църква, макар да бил още млад. Но свети Макарий, измъчвайки се от длъжността на клирик, след няколко дни избягал и се заселил в пустинно място около друго селище. При него дошъл един благоговеен човек, който започнал да му служи, като продавал ръкоделието му и купувал с получените пари храна.
Когато преподобният навършил 40 години, получил от Бога даровете на чудотворство, пророчество и власт над нечистите духове. Едновременно бил посветен в сана на свещеник и направен настоятел (авва) на монаси, живеещи в скит. Той често посещавал и учителя си свети Антоний Велики и получавал от него много наставления. Заедно с други двама ученици на преподобния се удостоил да присъства на блажената му кончина и като най-богато наследство получил жезъла на светеца. С него преподобният Макарий приел двойно и духа му, както някога Елисей. Със силата на духа му Макарий извършил много дивни чудеса. Заради многото народ, който идвал при него, преподобният имал малко време да се предава в уединение на богомислие. Затова изкопал под своята килия дълбока пещера, дълга около половин стадий и се скривал от постоянно идващите при него и нарушаващи богомислието и молитвата му.
В дните на преподобния Макарий, в същите пустинни места просиял с добродетелния си живот друг преподобен – Макарий Александрийски. Той бил презвитер в манастира Келий. Тази местност се намирала в пустинята между Нитрия и скита. Блаженият Макарий Александрийски често идвал при Макарий Египетски, тъй като те изпитвали един към друг голяма любов.
При възцаряването на нечестивия император Валент арианинът започнало жестоко гонение срещу православните. По царско разпореждане, в Александрия, пристигнал Лукий, ариански епископ, с многочислена войска, която свалила от епископската катедра православния епископ, блажения Петър, приемника на свети Атанасий Велики. Освен това Лукий изпратил воини в пустинята, за да изпратят в изгнание всички свети отци пустинници. В числото на първите били хванати двамата преподобни Макарий. Войниците ги откарали на отдалечен остров, чиито жители не знаели Истинния Бог и почитали идоли. Един от идолските жреци на острова имал дъщеря, обхваната от бяс. Като почувствала идването на преподобните заедно с другите отци на острова, девойката побягнала срещу тях с викове: „За какво дойдохте тук? Този остров е наше отдавнашно жилище“.
Преподобните се помолили, изгонили беса от девойката и тя оздравяла. Като видял това, баща ѝ, идолският жрец, веднага повярвал в Христа и приел Свето Кръщение. Всички жители на острова също се обърнали към Христа и превърнали своя езически храм в християнска църква.
Като разбрал за случилото се, нечестивият епископ се засрамил, че изгонил великите отци от манастирите им. Затова тайно изпратил отново да върнат блажените Макарий и всички свети отци с тях, в мястото на предишното им обитаване.
При преподобния Макарий Египетски отвсякъде идвали много хора: едни – за душевна полза, за да получат от него наставление, други – за изцеление от недъзите си. Затова се появила нуждата от построяване на странноприемници, където да намират подслон пътниците и болните. Това и направил преподобни Макарий. Той имал обичай всеки ден да изцелява един болен, като го помазвал със свети елей и го пускал съвсем здрав у дома.
За преподобния Макарий отците разказвали, че станал сякаш земен бог, защото подобно на това, както Бог, макар и да вижда целия свят, но не наказва грешниците, така и преподобният Макарий покривал човешките немощи, които виждал. И макар да виждал и чувал, бил като невиждащ и нечуващ.
Такъв е животът, смъртта и преминаването във вечния живот на преподобния отец Макарий. Завършвайки разказа за живота на преподобния, да прославим Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, прославян в Своите светии во веки. Амин.
На 19 януари имен ден празнуват всички, които носят името Макарий и производните им.
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 18 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 17 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 16 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 15 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 14 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 12 януари 2023 година?
Коментари