Изборите за Европейски парламент предстоят през юни – и много утвърдени партии работят активно, за да спечелят повече гласове при избора на 720 евродепутати, които ще определят посоката на развитие на ЕС през следващите 5 години.
Някои от тях обаче няма да се борят толкова упорито, като има и множество опции, които са по-специализирани, ако не и направо странни. Докато часовникът отброява времето до отварянето на избирателните секции на 6 юни, Euronews разглежда най-странните партии, с които европейците могат да се сблъскат пред избирателните урни.
1. Говорене на езици
Снимка: iStock
Гласоподавателите във Франция могат да поставят своя X до името на партия „Есперантската европейска демокрация“ – кампания с фокус върху един проблем, която се стреми да добави изкуствения език, измислен през 1887 г., към списъка от 24 официални езика в блока.
„Органите на ЕС функционират почти изключително на английски“, става ясно от документи на уебсайта на партията. „Европейското население е откъснато от своите лидери“.
Наистина ли липсата на есперанто е причината избирателите да се чувстват разделени от Брюксел? През 2019 г. 18 587 членове на френския електорат смятат така, което осигурява на партията 0,08% от гласовете тогава.
Тя стана една от 28-те партии, които участваха на изборите във Франция, но не спечелиха нито едно евродепутатско място.
Все пак не можем да не пожелаем „bonšancon“ (късмет“ на есперанто – бел. ред.) на пенсионираната държавна служителка Льор Дилие, която оглавява списъка на партия „Есперантска европейска демокрация“ тази година.
2. Парти за милениали
Снимка: iStock
В цяла Европа партийни стратези се опитват да определят кои аргументи резонират сред младите или старите.
Тук се появява Партията за милениалите: но не поколението гласоподаватели, родени в края на миналия век, а онези, които се надяват да се включат в следващото, през 3000-та година.
Наред с основните партии като Християндемократите и Социалистите, избирателите в Германия могат да избират сред множество опции, посветени на вегетарианството, хуманизма и правата на животните.
Или може да заложат на партия с още по-специален интерес – посветено на биомедицински изследвания за подмладяване или пълно спиране на процеса на стареене.
Уебсайтът на Partei für schulmedizinische Verjüngungsforschung (Партия за конвенционални медицински изследвания за подмладяване – бел. ред.) информира, че партията ще инвестира 40 млрд. евро годишно евросредства, за да осигури „неограничен здравословен живот за всички“, обещавайки на европейците шанс за живот с продължителност хиляди години.
Кой иска да живее вечно? Предполагам, че ще разберем през юни.
3. Не гласувайте
Снимка: iStock
Ако не искате да гласувате, за да станете Матусал (дядото на Ной, живял близо хиляда години – бел. ред.), можете просто... да не гласувате. Всъщност това е почти мотото на една от по-неизвестните партии в ЕС.
В Чехия има партия „Не гласувайте за нас“ – и нейното послание може да се окаже, за съжаление, популярно.
Последните избори за ЕС през 2019 г. отбелязаха рекордна избирателна активност, дължаща се на скока на интереса сред по-младите избиратели. Но почти половината електорат избра да си остане вкъщи, което предполага по-нисък ентусиазъм по въпросите на ЕС в сравнение с националните проучвания.
Пълното име на чешката Nechceme Vase Hlasy насочва потребителите към уебсайт, прокламиращ ползите от „анархокапитализма“ – либертарианска политическа теория, която се застъпва за отмяна на държавното регулиране, за да се подпомогне свободата.
4. Гласувайте за зло пиле...
Снимка: iStock
Но чешката антипартия не е единствената, участваща в изборите, която не подхожда особено сериозна към избирането си.
Шведската Ond Kyckling Partiet, или партия „Зло пиле“, е една от забележителните 114 групи, които се състезават за 21 места в Европейския парламент.
„Първоначално „Злото пиле“ беше нещо като вътрешна шега“, разкрива пред Euronews Сванте Строкърк, основателят на партията, който също е начело в нейния избирателен списък. „Не помня точно защо, но някак това се промени“.
Въпреки че партията има някои политически идеи, от реформа на авторското право до изборни правила, Строкирк изглежда по-заинтересован от тестването колко лесно е било официалното регистриране като кандидат. (Изглежда, че в Швеция е доста лесно).
Той се надява да получи над 100 гласа, което би било значително увеличение от 39-те, които „Пилетата“ печелят на последните национални избори. По изчисления на Euronews това още няма да е достатъчно, за да може Строкирк да влезе в Европарламента.
„Ако сте човек, който иска да гласува за партията „Зло пиле“, мисля, че вероятно няма да гласувате така или иначе, или не ви пука толкова за кого гласувате“, казва той.
Строкирк споделя още, че не е много сигурен дали иска да стане евродепутат, но признава, че „би било страхотно“.
„Не съм стигнал толкова далеч, че да разглеждам цените на имотите в Брюксел“, добавя той.
5. ... или куче с две опашки
Снимка: iStock
Понякога в политиката това, което започва с хумор, може да завърши смъртоносно сериозно.
Италианското движение "Пет звезди", основано от сатирика Бепе Грило, се очаква да спечели 16 от 76-те места в Италия този юни, сочи проучване на Euronews.
Партията „Куче с две опашки“, основната в Сегед, Унгария преди почти 20 години, се зае да се подиграе с традиционната политика чрез хумористични каскади, базирани на изкуството – но сега казва, че е много повече от шега.
Въпреки че партията запазва своята хумористична страна, водещият кандидат Мариета Ле казва пред Euronews, че „Кучетата“ „насочват вниманието към проблемите в обществения живот и политиката“ чрез „базирано в общността, дългосрочно мислене“.
Ле цитира проблеми от счупени тротоари до корупция: и със сигурност има много проблеми, към които да привлечете вниманието. Унгарският президент Виктор Орбан, който е на власт от 2010 г., беше осъден за залитане към автокрация, като евродепутатите се позоваха на опасения относно съдебната независимост и свободата на медиите.
Ле е уверена, че нейната партия ще спечели поне едно депутатско место в Европарламента и води преговори да се присъедини към групата на Зелените.
„Нямаме нужда от месии, имаме нужда от хиляди хора, които ще направят всичко, за да превърнат тази страна по-добро място“, изтъква тя. „Ние сме забавна партия – другите партии са шеги.“
6. Партийната партия
Снимка: iStock
Може би най-известната – и по повечето показатели успешна – протестна партия е от Германия, наречена просто Die Partei („Партията“).
Относно юни комикът и основател Мартин Зонеборн се стреми да спечели трети мандат в ЕП – с манифест, който включва обещание за възстановяване на Берлинската стена и ограничаване на цените на бирата и печеното месо.
Според уебсайта на Европарламента през десетте си години като евродепутат Зонеборн не е написал нито един доклад – основният инструмент, който законодателите използват, за да променят законодателството на ЕС или да призовават за политическа промяна.
Зонеборн споделя пред Euronews, че повдига булото върху непрозрачните институции на ЕС – и също визира намеси по по-сериозни въпроси, като например как ЕК е договорила сделки за доставки на ваксина срещу COVID-19 с Pfizer и проблемните отношения на блока с Азербайджан.
„Милионите граждани, които следят изказванията ми в интернет, изглежда ги харесват до момента“, посочва Зонеборн пред Euronews. „Изключително важно е да не преизбираме партиите, които доведоха Европа във война и криза“.
Защо има толкова много партии?
Снимка: iStock
Според София Ръсак от Центъра за европейски политически изследвания не е чудно, че ще има такова голямо разнообразие от партии през юни.
„Изборите за ЕП винаги винаги са много привлекателна изпитателна площадка за нови партии“, казва Ръсак.
В страни като Германия няма минимален праг за една партия, за да си осигури представителство в ЕС, отбелязва тя – което прави този вот добра загрявка, преди да дадена партия да се опита да се кандидатира на национални избори, които имат много по-строг минимален праг от 5%.
„Сатиричните партии внасят свежест... Не мисля, че е непременно нездравословно за демокрацията да има партии като тази“, казва Ръсак.
Но, добави тя, правилата на Европейския парламент показват, че шансовете за успех за онези партии, които не могат да се впишат в нито едно от основните политически семейства, остават незначителни.
„Властта и влиянието се разпределят по групи и групова принадлежност“, посочва Ръсак – обяснявайки защо хора като Зонеборн не са ангажирани със законодателната работа. „Без група си нищо“, добавя тя.
Източник: Euronews
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
S&P Global Ratings коментира ще влезем ли в еврозоната през 2025 г.
Супер вторник: Какво представлява и защо е толкова важен в САЩ?
Коментари