В края на януари интригуваща история попадна в новинарските емисии - дубайската полиция успя да разреши убийството, като се разрови в мозъка на заподозрения. Технологията, позволяваща да направите това, вече се прилага в Индия, Сингапур и на някои места в САЩ, но адвокатите и учените имат много въпроси, отбеляза ТАСС, представяйки метода.
На главата на заподозрения се слага каска с електроди и в продължение на 40 минути на екрана се показват снимки: пистолет; лицето на пазача; кадри от камери за наблюдение; предмети, които се намират в стаята. Човек може да бъде напълно безпристрастен на външен вид, но електрическият сигнал, излъчван от мозъка му, ще показва, че обектът на екрана му е познат. Тази идея се основава на все по-популярния метод за изследване, който се нарича brain fingerprinting (буквално "дактилоскопия на мозъка"). Името има аналогия с пръстовите отпечатъци. Върху предметите, които престъпникът докосва, остават неговите уникални отпечатъци - точно както уникалните отпечатъци на това, което е видял, остават в мозъка му. Поне разработчиците вярват в това.
В търсене на серума на истината
4.1% от всички смъртни присъди в САЩ между 1973 и 2004 г. са били наложени на невинни хора. Според проучване за 2020 г. от 2400 осъдени затворници 93 са били оправдани, след като съдът ги е осъдил на смърт. Авторите на разработката стигат до плашещото заключение, че в половината от случаите са виновни самите служители на реда. Те притискат свидетели и обвиняеми, нарушават процедурите за разпит и фалшифицират доказателства. Някой иска бързо да приключи трудно дело, някой се поддава на предразсъдъци и се доверява твърде много на интуицията...
Винаги има две опасни крайности при разследването на престъпления. Престъпникът може да избегне наказание, ако разследването не е събрало достатъчно доказателства за неговата вина. Но ако следователят е сигурен, че заподозреният е виновен, но няма доказателства, той може сам да наруши закона, за да приключи делото. От историята знаем добре до какво може да доведе това - милиони хора по време на Големия терор (сталинистките репресии) са получили несправедливи присъди въз основа на доноси и признания, получени под натиск.
Днес има много възможности за експертиза, която ви позволява да сведете до минимум човешкия фактор. Например анализ на ДНК следи на местопрестъпление. Но те не винаги се намират. Някога криминалистите възлагаха надеждите си на полиграфа. Той записва сложна картина на телесните реакции, като промени в електрическата проводимост на кожата, налягане, сърдечен ритъм. На теория, ако човек лъже, тялото ще го предаде. На практика все още не е възможно да се намерят доказателства, че съществува модел на физиологични реакции, който е уникален за измамата. Искреният човек може да изглежда като лъжец, ако е много нервен, а измамникът може да бъде спокоен като танк, издаващ замислена легенда.
Мозъкът няма да излъже
През 60-те години изследователите Робърт Чапман и Хенри Брагдън изучават пациенти с неврологични разстройства и правят откритие. Те откриха, че мозъкът реагира по различен начин на значими и безсмислени визуални стимули (изображения). Най-важното е, че този отговор може да бъде проследен с помощта на ЕЕГ сензори. Ако изображението е значимо (например познато лице), около 300 милисекунди след демонстрацията му, на лентата се появява отклонение - "сигнал". Въз основа на това откритие днес например са разработени и успешно се прилагат интерфейси за "умствени" команди към компютър.
Години по-късно други учени - невролозите Лорънс Фаруел и неговият учител Емануел Дончин от Университета на Илинойс - предполагат, че технологията може да бъде съобразена с нуждите на полицията и разузнавателните агенции. В крайна сметка, ако мозъкът на човек автоматично "докладва" за това, което му е познато, при определени условия този доклад може да бъде формализиран като доказателство - човекът е бил на определено място или не е бил; видял е оръжието за убийство или не; срещнал се е с жертвата или не. Дончин възприема тази идея по-скоро като любопитна хипотеза, но Фаруел се подпалил от мисълта да направи революция. Той основава Лаборатории за пръстови отпечатъци на мозъка и патентова първия метод за „пръстови отпечатъци на мозъка".
Фаруел твърди, че този метод е много по-надежден от полиграфа или подобни устройства, тъй като не разчита на реакции, които могат да бъдат двусмислени. "Отпечатъците на мозъка нямат нищо общо с емоциите, резултатът му не зависи от това дали човек се изпотява или не - аргументира се той - методът просто научно определя дали информацията се съхранява в мозъка". Освен това, добави той, човешката намеса тук е минимална. Просто се слага шапка с електроди и се показват снимки, а устройството дава една от двете реакции - има информация или няма информация.
Визионер срещу скептици
През 2001 г. терористи атакуваха кулите на Световния търговски център. Фаруел реши, че това е най-добрият му час. Благодарение на неговата PR дейност списание Time пише за технологията. "Фаруел е уверен, че може да определи дали субектът е запознат с нещо - от телефонен номер до парола за Ал Кайда", аргументираха се репортери. През следващите няколко години той преговаря с федерални агенции като Централното разузнавателно управление и Службата за сигурност на президента.
В същото време Фаруел отказва да предостави на независими експерти достъп до работата си, за да я оцени и предпочита ефективни демонстрации пред научни статии. През 2004 г. той провежда открит тест по телевизия ABC, като избира за опита затворник, осъден на смърт, наречен Jimmy Ray Slaughter като тестван обект. Фаруел заяви, че мозъкът на Слатър не показва изблици на дейност, съответстващи на разпознаване на оръжията и мястото на престъплението. Апелативният съд обаче отказа на Слотър ново изслушване и той беше екзекутиран през 2005 г.
Но Фаруел не се предаде. Той проведе експеримент, при който служители на ФБР и доброволци от контролна група бяха представени на екран с думи, които само хора от специалните служби можеха да знаят. Резултатите бяха впечатляващи - в 100% от случаите машината правилно посочи кой от участниците знае думите и кой не.
Освен това той успя да постигне положителни съдебни решения - макар и косвено. Един от заподозрените в убийство преди 15 години Дж. Гриндър се съгласи да направи тест на "мозъчен анализатор". Тестът показа реакция на снимки на местопрестъплението. Шокиран, Гриндър призна за всичко. Друг мъж, осъден за убийство, който вече излежаваше присъда, беше освободен от Фаруел. Отново помогна късметът - когато машината даде отрицателен резултат, главният свидетел по делото призна лъжа.
Но експертите продължиха да критикуват Фаруел. Повечето от възраженията бяха причинени от неговите разсъждения, че уж информацията може да бъде "получена" от мозъка в непокътната форма. Невролозите възразиха, че мозъкът не е библиотека или магнетофон и паметта не е отливка от реалност, а нейното подобие, филтрирано чрез интерпретация. Спомените за едно и също събитие могат да се различават при всеки човек. Как операторът на превозното средство и следователят ще разберат на какво ще реагира даден заподозрян? В разгара на страстта или яростта човек често не забелязва подробностите и може да премине теста.
Технологията вече е тук
Американските адвокати също бяха хладни за метода на Фаруел. Рецензентите отбелязаха, че въвеждането на криминалистика с използване на "дактилоскопични отпечатъци" противоречи на Конституцията на САЩ. По-специално, говорим за Петата поправка, която дава право на гражданина да не се инкриминира, и Четвъртата поправка, която забранява неразумните издирвания (и от тях, ако желаете, можете да разберете нашествието на територията на разума ). Съдиите установиха, че методът не отговаря на изискванията за експертни становища, които съдът може да приеме.
Но Фаруел, отхвърлен в родината си, е приет в други страни. Например индийската полиция използва "отпечатъци на мозъка" от 2003 г. насам. Една от причините е, че отделите са претоварени с работа. Според директора на Brainwave Science (също основан от Фаруел, чието оборудване се използва от полицията в Дубай) Кришна Ика, методът помага на разследващите в трудни случаи. Сега „дактилоскопичните отпечатъци" не се приемат официално като доказателства в съдилищата, но Кришна Ика вярва, че това е въпрос на време.
"Може да се наложи да се изменят съществуващите закони, така че съгласието на заподозрения и разрешението на съда също да са задължителни за прилагането на проверката", каза Ика. Поне географията на проекта се разширява. През 2013 г. технологията е придобита от полицията в Сингапур. През 2019 г. полицията в Дубай пое изпълнението му. През 2014 г. полицията на американския щат Флорида закупи оборудването и програмата.
През 2017 г. Новозеландската юридическа фондация стартира независимо тестване на технологията. В окончателния доклад авторите го сравняват с ДНК анализ - и двата метода дават много точен резултат, но при условие, че не е допусната грешка от самите хора. В случай на ДНК анализ - че е взета пробата правилно, не е замърсена или объркана; в случай на "мозъчни пръстови отпечатъци" - че правилно са идентифицирани онези изображения, неща или надписи, които престъпникът трябва да знае.
"Ние сме на кръстопът, пишат авторите на разработката - като общество трябва да се запитаме дали искаме ли да внедрим тези технологии в нашата правна система. Трябва да признаем, че новите технологии не само се появяват - те вече са тук. Нека започнем да говорим за това, което искаме и не искаме. Трябва открито да обсъдим бъдещето на нашата правна система".
Коментари