През миналата седмица в НДК се проведе поредното издание на Пролетния базар на книгата. Стотици читатели се възползваха от отстъпките на издателите и обогатиха библиотеките си.
По традиция след всеки базар главния редактор на „СофтПрес“ Димитър Риков споделя дочути забавни изказвания на щанда на издателството. "Бисерите" са публикувани в сайта "Аз чета".
А ето и най-забавните сред тях:
1. Семеен спор относно избора на книга. Детето се цупи.
– Едва трети клас е дъщеря ти, затова не знае какво иска – обяснява майката на нетърпеливия баща.
– Не е от възрастта, от пола му е. Жена, дето знае какво иска, има ли?
2. Небръснат младеж чертае във въздуха с пръсти нещо квадратоподобно и ме пита:
– Имате ли програма за мачовете?
– ?!
– За европейското – кой отбор с кой играе и т.н.?
– …
3. Уверено детенце:
– Я! Тук има приказката „Огнивото“! Супер! Тя е от задължителните за четене.
– За училище ли? – осведомява се баба му.
– Да! Ама… – Съмнение, тежко като гранитна скала, обзема малчугана. – Ама… Дали не беше „Погнигото“… или „Подигото“…
4. Момченце посяга към рисувателните книжка на Джохана Басфорд.
– Тате, тате, виж – „Тайната градина“, виж колко е красива!
– Да, ама нали си я чел вече – отсича вездесъщият родител, без да погледне.
– Ама тате, тя няма текст, тя е за оцветяване, не е за четене! – изтъква синът.
Поставен натясно, таткото (след няколко секунди раздразнително пуфтене) елегантно приключва дискусията:
– Все тая. Пак няма да ти я взема.
5. Ценител:
– Високолитературни художествени произведения по 1 лев продавате ли?
6. Отговорен родител озаптява неприличния интерес на децата си и жена си:
- Стига вече! Не ме излагайте! Като невиждАли книги сте! У нас нали има? За без пари!
- Ама тях сме ги чели, тате, искаме нови!
- Пак ще ги прочетете!
7. От нашия щанд, вследствие на преумора:
– Искам да ми развалиш 50 лева, че клиентът чака ресто.
– На банкноти от по колко ги искаш?
– Дай ми две по 40 лева.
8. Тръгвам да посрещна едни колеги, но пред ескалатора за слизане ме спира любопитен клиент:
– Извинете, ама кое копче се натиска, за да вървят стъпалата на ескалатора нагоре, а не надолу?
– Ето там, от другата страна, е ескалаторът за нагоре, господине – посочвам.
– Знам, ама искам с този да се кача.
– Ами… успех!
9. Въпросът, който ме лиши от дар слово, бе зададен от разсеян младеж, явно изпаднал в технически затруднения:
– Упътване за Samsung имате ли?
10. Възмутен литературовед коментира:
– Ботев и Яворов нямат нищо общо, защо са ги сложили един до друг?! Безобразие!
Навярно защото са част от една и съща поредица – „Българска класика“?
11. – Имате ли „Английски език за 17 дни“?
– Не, госпожице, имаме самоучител „Английски език за 30 дни“.
– Не, трябва ми нещо по-бързо, след 17 дни пътувам за Лондон.
Коментари